Материалите в блога са без претенции за авторство.

НА ПРОЩАВАНЕ

НА ПРОЩАВАНЕ

Заминаваш ли?
И няма да се върнеш?
В чужбина?
Толкова далеч?
И ще ми пишеш?
Пак ще ме прегърнеш?
А след година ще се прибереш?
И да те чакам ли?
Или е късно?
Дали да дойда с теб?
Не знам.
Разбирам те.
Но ми е тъжно.
Дано и ти ме разбереш.
Ще бъдеш по-добре навярно.
След себе си оставяш тишина.
Не страдам.
Чувството коварно
ще се опитам да стая.
Но ще си спомням твойте ласки,
и всеки ден незабравим.
Обичам те, но не е важно.
За мен оставаш си любим.
Отивай!
Няма да те спирам.
Приемам своята съдба.
Ако се върнеш, обади се.
Завинаги си с мен в съня...

Камен Илиев

Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/11/blog-post_13.html#ixzz2C7mVRiaE

Оценете публикацията:
1
За истинската любов
Татко забравя