Блог

Материалите в блога са без претенции за авторство.

Библията за ангелите

Библията за ангелите

Ангелите са лични духовни същества, имащи аспекти на интелигентност, чувства и воля. Това е важи и за добрите, и за лошите ангели. Ангелите притежават интелигентност (Матей 8:29; 2 Коринтяни 11:3; 1 Петрово 1:12), показват чувства (Лука 2:13; Яков 2:19; Откровение 12:17) и показват, че имат воля (Лука 8:28-31: 2 Тимотей 2:26; Юда 6). Ангелите са духовни същества (Евреи 1:14) без истинско физическо тяло. Фактът, че нямат тела не засяга това, че те са личности (не повече, отколкото Бог).

Познанието, което ангелите притежават, е ограничено от тяхната сътворена натура. Това означава, че те не знаят всички неща, които Бог прави (Матей 24:36). Обаче изглежда те наистина имат по-голямо познание от хората. Това може да се дължи на три причини. (1) Ангелите бяха създадени като по-висши създания във вселената, отколкото хората. Следователно, по рождение, те притежават по-голямо познание. (2) Ангелите изучават Библията и света по-старателно, отколкото хората, и придобиват познание от него (Яков 2:19; Откровение 12:12). (3) Ангелите получават познание чрез дълго наблюдение на човешките действия. За разлика от хората, ангелите не трябва да изучават миналото; те са го изпитали. Затова, те знаят как други са действали и са реагирали в ситуации и могат да предскажат с по-голяма степен на точност как ние можем да действаме в подобни обстоятелства.

Въпреки че те имат воля, ангелите са, както всички създания, обект на Божията воля. Бог е изпратил добри ангели, за да помагат на вярващите (Евреи 1:14). Ето някои дейности, които Библията приписва на ангелите:

А. Те славят Бога (Псалом 148:1,2; Исая 6:3).
Б. Те се покланят на Бога (Евреи 1:6; Откровение 5:8-13).
В. Те се наслаждават на това, което Бог прави (Йов 38:6-7).
Г. Те служат на Бога (Псалом 103:20; Откровение 22:9).
Д. Те се явяват пред Бога (Йов 1:6; 2:1).
Е. Те са инструменти за Божието наказание (Откровение 7:1; 8:2).
Ж. Те носят отговорите на молитвите (Деяния 12:5-10).
З. Те помагат в печеленето на хора за Христос (Деяния 8:26; 10:3).
И. Те наблюдават християнския ред, работа и страдание (1 Коринтяни 4:9; 11:10; Ефесяни 3:10; 1 Петрово 1:12).
Й. Те насърчават във време на опасност (Деяния 27:23,24).
К. Те се грижат за праведните по време на смъртта (Лука 16:22).

Ангели са изцяло по-различни създания от хората. Човешките същества не стават ангели след като умрат. Ангелите никога няма да станат, и никога не са били, хора. Бог създаде ангелите точно както Той създаде човечеството. Библията не казва никъде, че ангелите са създадени по образ и подобие на Бог, както са хората (Битие 1:26). Ангелите са духовни същества, които могат, до определена степен, да приемат физическа форма. Хората са главно физически същества, но с духовна страна. Най-голямото нещо, което ние можем да научим от ангелите, е тяхното моментално, безпрекословно покорство на Божиите заповеди.

 

Какво представляват архангелите?

 

b2ap3_thumbnail_arhangel_Michael_Sinai_16v1.jpg

 

Отговор: Думата „архангел” се среща само в два стиха в Библията. Първо Солунци 4:16 възкликва: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред.” Юда стих 9 обявява: „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри!” Думата „архангел” идва от гръцка дума, която означава „главен ангел”. Тя се отнася за ангел, който изглежда е водач на останалите ангели.

В девети стих на Юда думата „архангел Михаил” е членувана, което би могло да означава, че Михаил е единственият архангел. Обаче Даниил 10:13 описва Михаил като „един от първите князе.” Това подсказва по всяка вероятност, че има повече от един архангел, понеже поставя Михаил на едно и също ниво като останалите „първи князе.” Затова, макар че е възможно да има много архангели, най-добре е да не злоупотребяваме с Божието слово, като обявяваме други ангели за такива. Даниил 10:21 описва архангел Михаил като „вашия княз”, а Даниил 12:1 го идентифицира като „великият княз Михаил, който се застъпва”. Дори да има много архангели, изглежда, че Михаил е главен сред тях.

Източник

****

АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ,
Библейска - учение на СЗ и НЗ за разумни живи същества, които не принадлежат към човешкия свят.

Ангелология.
Библ. вероучение споделя с повечето др. религии вярата в реалността на особен свят на свръхчовешки създания, които участват като човека в Божественото домостроителство. Макар книгите на Библията от *периода преди пленичеството да говорят често за появата и действията на тези същества, у тях няма разработена ангелология. Вероятно тук е оказал влияние страхът, че прекаленото съсредоточаване върху ангелите ще доведе до тяхното обоготворяване. Забележително е, че старозаветните ангели понякога се наричат така, както са се наричали боговете на Ханаан: "Божи синове" или дори направо "богове" (Пс 28:1; 81:1; Йов 1:6). В това название се крие намек, че езичеството е поклонение на живи същества. Предполага се, че едно от понятията в библейската ангелология - херувим (евр. 'керубим', мн. ч. от 'керуб'), е свързано с представи за крилати същества, олицетворяващи стихиите. В религ. символика на Египет, Месопотамия, Ханаан и др. страни често се срещат изображения на създания с тяло на лъв (или теле), орлови криле и човешко лице. Аналогично изображение има и в старото израелско изкуство (вж. ил. към. *Период преди пленничеството). Свидетелството на *Йосиф Флавий ("Юдейските древности", III, 6, 5 - "крилати животни") показва, че именно така хората са си представяли херувимите, които увенчават Сандъка на Завета и се намират в Храма. В Бит 3:24 виждаме керубите като стражи на Еден; в Пс 17:10 те са означение на Божествената колесница (ср. Пс 103:3). Подобия на керуби се появяват във видението на пророк Езекиил (Ез 1:4 и сл.). Всичко това позволява да видим в керубите образи на одушевения и одухотворен космос, служещ на Твореца. Крилати са представени и серафимите (мн.ч. от евр. шараф 'горящ'), които обграждат престола на Повелителя (Ис 6:1 и сл.).

През *Втория период на Храма Ангелологията получава по-нататъшно развитие. Появяват се лични имена на ангели като Гавриил и Михаил (Дан 8:16; 9:21; 10:13). Особено е богата ангелологията на *апокрифите на СЗ. Много тълкуватели свързват интензивното развитие на ангелологията през *междузаветния период с идеята за трансцендентността на Вечно съществуващия. "Колкото повече се увеличава разстоянието между Бога и света, толкова по-живо се проявява стремежът да се запълни това разстояние с все по-нарастващо количество различни същества, които са посредници между Бога и човека" (*Андреев). Но според общоцърковното учение ангелологията като цяло е резултат от духовния опит на човека, който се докосва до други, незрими светове, населени с живи твари.

В НЗ, както и в СЗ, ангелите са Божи посланици (Евр 1:14); те се появяват при най-важните събития от *историята на спасението (напр. Лк 1:26). При ап. Павел има разбиране за йерархията на ангелските сили (Кол 1:16; Еф 1:21), названията за която са заимствани от юдейските текстове от междузаветната епоха.

Демонологията,
или учението за тъмните сили, във времето преди пленничеството е разработена още по-слабо от ангелологията. (Ще отбележим, че целият Древен Изток се покланя на демони.) По това време разбирането за злите стихии, противопоставящи се на Бога, се олицетворява от Змея, Дракона, морското чудовище (вж. *Хаос). Образът на сатаната (евр. шатан ‘противник’) се появява само в книга Йов. От най-старо (домойсеево?) време е дошла представата за сатирите (евр. 'сеирим') и демона на пустинята Азазел. В Лев 16:20-28 козелът, символизиращ греха на народа, се прогонва в безводни места "за Азазел" (син. на пер. дума опрощаване). В кн. 1 Енох (вж. *Апокрифи) има сказание за падението на ангелите, свързано от автора с Бит 6:1-4. В двата Завета боговете на езичниците често се отъждествяват с бесове (Пс 105:36-38; 1 Кор 10:20) и се представят като владетели на царствата на този свят. Евангелието ясно учи за персонифицираното зло. Самият Христос Спасител говори за борбата си срещу световното зло като за борба със сатаната (вж. напр. Лк 10:18).

*Андреев И., "Ангел", НЭС, т. 2; Ангелология, ЕЭ, т. 2; *Булгаков С.Н., "Лествица Иаковля", Париж, 1929; *Глаголев А.А., "Ветхозав. библ. учение об ангелах", К., 1900; *Никольский Н.М., "Керубы, по данным Библии и вост. археологии", "Труды Белорус. гос. ун-та", Минск, 1922, № 2-3; CББ, с.19-23, 46-48, 989-993; чужда библиогр. вж. в: Davidson G.A., "Dictionary of Angels", L.-N.Y., 1967; Еnc.Кat., t. 1, s. 549-52.

Източник

****
Думата "ангел" в превод от гръцки ще рече "вестител" или "посланик", което указва не ангелската природа, а на изпълняваното от тях служение. С думата "ангел" в Св. Писание, в значението му на "вестник" се именуват не само безплътните духове, но и други Божии посланици. Например, ангел се нарича пророк Моисей (Числ. 20:16) и др. пророци (Ис. 33:7; Аг. 1:13).

Предтечата Господен, както и Сам Иисус Христос, са названи "Ангел на Завета" (Мал. 3:1).

В Новия Завет, "ангели" в гръцкия текст са наречени Христовите ученици (Лк. 7:24), светите апостоли (Лк. 9:52), предстоятелите на църквите (Откр. 1:20; 2:1), а в Стария Завет, дори и различните стихии, когато те се явяват изпълнители на волята Божия (Пс. 77:49).

От всичко това не следва, че Св. Писание не говори нищо за битието на безплътните духове - АНГЕЛИТЕ в собствен смисъл на думата. Тяхното съществуване не се е поставяло никога под съмнение в Библията и свидетелствата за тях са твърде многочислени и в двата Завета.

След изгонването на Адам и Ева от рая Бог поставил на изток при Едемската градина херувим с пламенен меч (Бит. 3:24). Херувимът, за който се говори тук, не е Сам Бог, защото е подчинен на Бога, но не е и човек, понеже, освен Адам и Ева, не е имало други човеци на земята. Очевидно е, че херувимът е небожител, ангел.

Адам и Ева добре са разбрали и запомнили, кой е бил този херувим, силата на когото те не са могли да превъзмогнат, за да влязат в рая. Те са предали в последствие на всички свои потомци случилото се и у тях се утвърдила за винаги вярата в битието на същества по-висши и по-близки до Бога, отколкото човека.
тази вяра е запазена и у богоизбрания народ. Авраам изпраща своя слуга за да уговори брачния съюз на сина му с дъщерята на Лаван и от името Божие го ободрява, че Бог ще прати с него Своя Ангел и съпровождайки го, ще насочи към сполука пътя му (Бит. 24:40).

По пътя си в Месопотамия, Иаков видял на сън таинственастълба, по която се качвали и слизали ангели, което и символизирало тяхната постоянна връзка с видимия свят (Бит. 28:12). Връщайки се обратно, Иаков видял наяве "опълчението" на ангелите Божии (Бит. 32:1-2).

Действително, Моисей не говори в своето Петокнижие за създаването на ангелите. Вероятно това се дължи на склонността на еврейския народ към идолопоклонство. Прикрито указание за съществуването на ангелите намираме в началния стих на кн. Битие.

В Псалтира се говори многократно за ангели *напр. Пс. 148:2; Пс. 90:11). За тях се говори в книгата на Иов и у пророците. Пророк Исайя видял Серафими, окръжаващи Божия Престол (Ис. 6); пророк Иезекиил видял Херувими (Иез. 10).

Новозаветното Откровение съдържа много упоменания за ангелите. Ангел възвестил на Захария зачатието на Предтечата Господен - св. Иан Кръстител. Ангел възвестил на на светата Дева Мария раждането на Спасителя и ангел Господен се явява на сън на Иосиф. Многочислено ангелско войнство славословило рождество Христово. Ангел благовестил на витлеемските пастири рождението на Спасителя. Ангел удържал източните мъдреци да се върнат при цар Ирод. Ангели служили на иисус Христос след на изкушението Му в пустинята. Ангел Му се явил в Гетсиманската градина. Ангели възвестили на жените мироносици за Възкресението Христово, а на св. апостоли при Възнесението на Христа за Второто Му идване. Ангели развързали веригите на ап. Петър.

Видението на ангели лежи в основата на откровенията, дадени на св. ап. Иоан Богослов.

Сам Иисус Хрисос нееднократно е възвестявал за ангели (Лк. 12:8-9). "При възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели на небесата" (Мат. 22:30).

На учениците Си Спасителят говори: "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен" (Мат 18:10).

В посланието си Колосяни св. ап. Павел не отрича, а потвърждава съществуването на ангели. Той само предпазва християните от неправилна представа за ангелите, каквато имали някои лъжеучители, и от незаконното служене на тях ( Колос. 2:18), а също така и изброява някои степени на ангелската иерархия (Кол. 1:16).

Според Св. Писание, ангелите са безплътни духове, самостойнидействителни личности. Църквата, основавайки се на Св. Писание, винаги е признавала битието на ангелите.

В Символа на вярата ние изповядваме Бога като творец на видимия и невидим свят. И св. ап. Павел пише, че чрез Сина Божи "е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено" (Колос. 1:16).

Въпреки лъжовните гностически творения за ангелите, още древните Отци на Църквата учили за тварната природа на ангелите.

Откровението не казва ясно и определено за времето, когато безплътните сили са сътворени. Има косвени указания, че те са сътворени преди човека и преди веществения свят.така напр., праостците били изкушени в образа на змията от самия паднал ангел (Бит. 3). По този начин, по времето на Адам и Ева ангелският свят не само съществувал вече, но и отпадането на някои ангели било вече осъществено. В книгата на Иов е казано, че когато се полагало началото на земното устройство, то ангелите Божии възклицавали от радост, прославяйки всемогъществото на Твореца (Иов 38:6-7). Ако в този момент земята била неустроена, безвидна и пуста, то духовното небе не се нуждаело в устройство, тъй като ангелският свят бил създаден в неговия ред.

Ангелите в Св. Писание са наречени д у х о в е (Евр. 1:14). Апостол Павел ги отнася към невидимия свят (Кол. 1:16), което указва на духовната им природа. За безплътността на ангелите Сам Иисус Христос учи ясно. След Възкресението Си Спасителят се явил на изплашените Си ученици, приели Го за дух. Той им казал: "защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам" (Лк. 24:38-39).

От това следва, че духовете нямат не само грубо земно тяло, но даже и някаква леко, прозрачно, прославено тяло, каквото имал Въкръсналия Спасител и каквито ще имат човеците в Бъдещия Век (в смисъл във вечността след Второто Хр. идване и всеобщ съд).

В Писанието, ангелите се изобразяват в някакви чувствени, най-вече в човешки образи. Това в никакъв случай не говори за тяхна телесност.Сам Бог в Стария Завет се е явявал нееднократно в подобни чувствени образи (трите странника, къпината, облака, Ангела и т.н.), защото Бог може временно да приеме всякаква форма за да бъде видим. И св. Отци говорят същото за ангелите. В този смисъл, ангелските езици, многоочитост и крилатост са само свойнствени символи на ангелската природа, тяхната духовна прицателност и стремителност. Телата, в които ангели са се явявали на хората, не им принадлежат, но се приемат временно по волята Божия. Св. Йоан Дамаскин казва, че тварната природа на ангелския свят е непостижима за нас човеците. не е известно дали ангелите се явяват единосъщни един с друг. Възможно е, щото всеки един от тях е особено Божие творение.

И така, ангелите са безплътни духове. Тяхната духовност, като тварни същества, е безусловно ограничена. Някои св. Отци и църковни писатели като св. Иустин Философ, Тертулиян, Ориген, св. Методий Патарски и св. Василий Велики смятат, че ангелите нямат нищо общо с видимите, чувствени тела, но обладават безвидна, ефирна природа.

Други св. Отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов, Григорий Ниски. Йоан Златоуст , Кирил Александрийски, Йоан Дамаскин и др. смятали, че ангелите са съвършено безтелесни. И те обаче допускали, че ангелите имат някаква вещественост.

В потвърждение изобразимостта на ангелите в иконопистта, Отците на СЕДМИЯ Вселенски Събор постановили, че само Бог е безтелесен и невидим. "Що се отнася до разумните сили (ангелите), то те неса всецяло лишени от телесност и не са безусловно невидими, бидейки надарени с тънки, въздухообразни или огнени тела, в каквито нееднократно са се явявали и били видяни" (Еп. Силвестър, Опыт Прав. догмат. богословия, т.3, с. 168).

Св. Отци не са уточнили дали ангелите носят временно или вечно тези тела.Те завсидетелствували само, че безплътността на ангелите е относителна, че ангелите са се явявали на хората и затова в известен смисъл могат да бъдат иконографски изобразими.

Бидейки безплътни, ангелите са свободни от телесни потребности. (Товия 12:19). Действително, Св. Писание нарича манната "ангелски хляб" (Пс. 77:25), но не бива да се приема буквално. манната служила за храна на тялото, а заедно с нея се подавала благодат за душата (св. Атанасий Велики). Тази благодат поддържа живота в ангелския свят.


Ангелите не раждат себеподобни (Мат. 22:29-30). Като безплътни, те не заемат място в пространството, а мълниеносно и безпрепятствено се предвижват. Принадлежи им безсмъртие (Лк. 20:36). Според св. Йоан Дамаскин, ангелът е безсмъртен не по природа, а по благодат, защото всичко, което е имало начало, има и край.Св. Григорий Палама обаче счита ангелите безсмъртни по природа подобно на човешките души. По силата на безсмъртието са възможни и вечните мъки.Вечността на ангелския свят е тварна вечност, имаща начало.Ангелите били сътворени в първия миг от сътворението на света, "в началото", на границата между времето и вечността.

Оценете публикацията:
1
История на християнството
СВЕЩЕНОТО ТЪРСЕНЕ-Рона Хърман

Related Posts