Камен Илиев - Поезия

Материалите в блога са без претенции за авторство.

САМО БЕЗПОЛЕЗНИ ВИДЕНИЯ ЛИ СА СЪНИЩАТА?

САМО БЕЗПОЛЕЗНИ ВИДЕНИЯ ЛИ СА СЪНИЩАТА?

Елена Блаватска

 

Молят ни да отговорим kа въпросите, предизвикани от статията "Страна на сънищата и сомнамбулизма", публикувана в "Chamber's Journal":

1. Сънищата винаги ли са реални? Ако това е така, какво ги създава; а ако те са нереални, то все пак възможно ли е те да съдържат в себе си някакъв дълбок смисъл?

2. Бихте ли ни разказали нещо за нашето състояние на съществуване преди раждането и за трансмиграцията на душата?

3. Бихте ли ни обяснили нещо за това, което е достоверно известно в психологията по въпросите, засегнати в тази статия?

Ако изложим тази молба по-точно, нас ни молят да дадем в рамките на една статия "пълно обяснение" на фактите, обхващащи цялото царство на подлунните тайни. То би включило в себе си:

1. Цялата философия на сънищата, проследени в техния физиологически, биологически, психологически и окултен аспект.

2. Будистките Джатаки (прераждания или трансмиграции на нашия Господ Сакя-Муни1), заедно с философски есета за трансмиграцията на 387 000 буди, които са "завъртали колелото на вярата", в продължение на последователните появявания в света на 125 000 други буди, светци, които могат " да следят и разплитат хилядократно заплетените и завързани нишки на моралните окови на причинността", прибавяйки трактата за Ниданите, дванадесетчленната верига на причините, с пълното изброяване на техните два милиона следствия, и многобройните бележки на архатите, "които са достигнали потока, водещ до нирвана".

Такава е скромната работа, която ни се предлага да изпълним. Но първо ще приведем фрагмент от статията, която предизвика толкова голяма жажда за философска информация, а след това ще се опитаме да направим това, което е по силите ни. Това е любопитен случай - освен ако той не е пълна литературна измислица:

Авторът на тази статия има брат, който чувства, че някои от неговите сънища имат удивителен и многозначителен характер; и неговият опит показва, че съществува странна и необяснима връзка между такива сънища и състоянието на сомнамбулизъм. Преди да бъдат разказани с всички подробности някои примери на сомнамбулизъм, проявени от него и от дъщеря му, аз ще опиша един от неговите сънища, който се е повтарял четири пъти със своите удивителни и особени подробности с различни интервали през последните 30 години. Като млад той е бил практикуващ агроном, а сега вече е пенсионер. Цял живот той е бил активен, доброжелателен и много дружелюбен човек, и в нито едно отношение не може да бъде наречен книжен червей. Неговият сън се състоял в следното: той се вижда сам, стоящ пред монумент, направен от много твърд камък, разсеяно гледащ към неговата северна страна, когато за негова изненада, средните камъни на равнището на очите му постепенно се раздвижили и един след друг се плъзнали надолу, докато отворът не станал достатъчно голям, за да може там да се побере човек. Внезапно вътре в отвора възникнал малък човек, облечен в черно и с голяма плешива глава, който видимо се удържал там с помощта на своите нозе, зазидани до коленете в монумента. Изразът на лицето му бил мек и интелигентен. Те се гледали един друг, както изглеждало, продължително, и нито единият, нито другият не се опитвал да заговори; изумлението на моя брат през цялото време нараствало. Най-накрая, както казва самият спящ, "малкият човек в черно, с плешива глава и спокойно изражение на лицето", казал: "Не ме ли познавате? Аз съм този човек, когото вие убихте на стадия на утробното съществуване; и аз очаквах кога ще дойдете, и ще очаквам това без сън. Няма доказателства за лоша постъпка във вашето състояние на човешко съществувание, зяатова не трябва да се опасявате във вашия смъртен живот, - скрийте ме обратно в тъмнината".

Спящият започнал, както той предполага, да поставя камъните в тяхното първоначално положение, казвайки на малкия човек, както самият той се изразил: "Всичко това е ваш сън, защото не съществува стадий на утробното съществуване". Малкият човек, който изглеждал все по-малък и все по- малък, казал: "Скрий ме и се махай". В този момент спящият се пробудил.

Минали години и сънят се забравил в обичайния смисъл на тази дума, когато - вижте! без каквато и да е предшестваща мисъл мисъл по този повод, той видял насън, че стои на светло, пред старинната стена на градина, която принадлежи на голяма необитаема къща, когато камъните пред него започват да падат надолу бавно и плавно, скоро се открива същата тайнствена фигура, със всичките й присъщи черти и произношение, същото както първият път, макар че са изминали много години. Същият сън се повторил още два пъти след известно време; но не е имало промяна в изражението на лицето на човека в черно.

Ние не се чувстваме достатъчно компетентни, за да говорим за достонствата или недостатъците на този специфичен сън. Неговата интерпретация може благополучно да бъде оставена на Данииловците на физиологията, които подобно на У.А.Хамонд, доктор по медицина от Ню Йорк, обясняват съновиденията и сомнамбулизма като резултат от възбуденото състояние на гръбначния мозък. Той може да бъде безсмислен, случаен сън, предизвикан от взаимодействието на мислите, които механично занимават мозъка по време на сън:

Оня замъглен здрач на разсъдъка,
когато лъчът на разума, наполовина скрит
зад облаците на смисъла, тайно позлатява
всяка нереална форма, сътворена от фантазията...

- когато нашите мислени действия продължават да се извършват независимо от нашите съзнателни желания. Нашите физически сетива са онези действащи сили, с помощта на които астралният дух, или "нещо, което съзнава" вътре, достига посредством контакта с външния свят до знанието за действителното съществуване; докато в същото време духовните сетива на астралния човек са посредници, телеграфни проводници, с помощта на които той общува със своите висши принципи и получава от тях способността за ясно възприемане и виждане на областите на невидимия свят. Будистки философ твърди, че с помощта на практиката дхиана може да бъде достигнато "просветлено състояние на разума, което се проявява благодарение на непосредственото познание на свещената истина, та,че при отваряне на Писанията (или която и да е книга), тяхното истинно значение веднага се предава във сърцето".(Beal,s "Catena, &", стр. 255). Но ако в първия случай гореспоменатият сън е бил безсмислен, то в следващите три случая той е можел да бъде повторен благодарение на внезапното пробуждане на онази част от мозъка, от която той е бил обусловен, доколкото, както в съновиденията, така и в сомнамбулизма, мозъкът спи само частично, и се пробужда към дейност благодарение на работата на външните сетива, в резултат от някои специфични причини: произнесена дума, мисъл или изображение, които се съдържат в скрит вид в една от клетките на паметта и се пробуждат при внезапен шум, падане на камък, внушавайки веднага на тази наполовина дремеща фантазия на спящия стени на монумент, и така нататък. Когато някой внезапно се плаши насън, без да се събужда напълно, той не започва отново да вижда сън и ограничава своте съновидения до обикновен шум, който частично го е събудил; но често впечатленията от неговия сън, дълга поредица от събития, е концентрирана в краткия промеждутък от време, зает от този звук, и се приписва само на този звук. Обикновено съновиденията са предизвикани от асоциации по време на състоянието на бодърстване, които са ги предшествали. Някои от тях произвеждат такова впечатление, че най- малката идея, свързана с който и да е предмет, който се асоциира с определен сън, може да предизвика неговото повторение след години. Тартини, знаменитият италиански цигулар, написал своята "Дяволска соната" под въздействие на съня си. В неговия сън, както той предполагал, пред него се явил Дяволът и го предизвикал да изпита майсторството му на неговата собствена цигулка, донесена от самия него от ада, и Тартини приел неговото предизвикателство. Когато се събудил, мелодията на "Дяволската соната" е била толкова живо запечатана в разума му, че той веднага я записал; но когато се приближил до финала, всички по-нататъшни спомени внезапно изчезнали, и той оставил незавършено музикалното произведение. Две години по-късно той видял насън същото и се опитал за запомни края преди събуждането. Сънят се повторил заради слепия уличен музикант, който свирел на цигулка под прозореца му. Колридж2 по подобен начин съчинил своята поема "Кубла хан" на сън, и след събуждането си той открил видяното от него толкова живо запазено в разума му, че веднага записал знаменитите редове, които са се съхранили и до днес. Сънят бил предизвикан от това,че поетът заспал в своето кресло, четейки в "Поклонничество" на Пурчас3 следните думи: "Тук Кубла-хан заповядал да се издигне дворец ... обкръжен от стена".

Широко разпространено вярване е, че сред големия брой безсмислени сънища съществуват и такива, в които често се дават предсказания за бъдещи събития, което се споделя от много добре образовани хора, но напълно се отхвърля от науката. Все пак съществуват многобройни примери на добре удостоверени съновидения, които са били проверени от последващите събития, и които по този начин, могат да бъдат наречени пророчески. Гръцката и латинската класика изобилстват от съобщения за удивителни съновидения, и някои от тях са станали исторически. Вярата в духовната природа на съновиденията е била също толкова широко разпространена сред езическите философи, колкото и сред християнските отци на църквата, подобно на това както и вярата в предсказанията и тълкуването на сънищата (ониромантията) не е била ограничена и присъща само на езическите народи на Азия, доколкото Библията е пълна с тях. Ето какво казва Елифас Леви4, най-големият съвременен кабалист, за такива предсказания, видения и пророчески сънища.*

Сомнамбулизмът, предчувствията и ясновидството - това е само предразположеност, случайна или вследствие на навик, към бодърстване по време на сън, или умишлено предизвикано, или естествено; то ест, към възприемане (и разгадаване с помощта на интуицията) на аналогични отражения на астралната светлина... Принадлежностите и приспособленията за предсказване са просто средства за (магнетична) връзка между предсказателя и оня, когото той консултира: те служат, за да бъдат установени и концентрирани две воли (насочени в една и съща посока) върху един и същ символ или обект; върху странни, сложни, движещи се фигури, помагащи да бъде събрано отражението на астралния флуид. По този начин някой става способен отвреме навреме да вижда в утайката на кафето, или в облаците или в белтъка на яйцето и т.н., и т.н., фантастически форми, съществуващи само в транслуцида (или във въобръжението на ясновидеца). Неясните видения се създават благодарение на умората на оптическия нерв, предизвикана от прекомерно ярката светлина, която завършва благодарение предаване на неговите функции на транслуцида, и предизвиква появата на илюзии в мозъка, които придават вид на реални образи на обикновените отражения на астралната светлина. Затова най-подходящи за такъв тип предсказания са хората с нервен темперамент, които имат кротък поглед и живо въображение, и децата са приспособени за това по-добре от всички други. Но нека някой не разбере неправилно природата на функциите, които се отнасят от нас към въображението в изкуството на предсказанието. Ние несъмнено виждаме с помощта на нашето въображение, и това представлява естествен аспекта на чудото; но ние виждаме реални и истински неща, и именно в това се крие чудото на природните феномени. Ние се обръщаме за подтвърждаване на това, което говорим, към свидетелствата на всички адепти...

Като илюстрация ще приведем едно писмо, което разказва за сън, потвърден с помощта на неопровержими факти.

Преди няколко месеца един бабу, Джагат Чандра Чатърджи, помощник на данъчния инспектор на Моршедабад, е бил pro tem [временно] назначен на служба в Канди - провинция от окръга Моршедабад. Той напуснал жена си и децата си в Берхампур, столицата на окръга, и се установил в Канди в дома на бабу Сурджи Кумар Басакх (помощник на данъчния инспектор на провинцията).

След като получил предписание да свърши някаква работа на място, разположено примерно на десет мили от Канди, във вътрешността на страната, бабу Джагат Чандра се уговорил да тръгне на следващия ден. През нощта той видял насън своята жена, трезаема от холера и силно страдаща. Това предизвикало в него безпокойство. Той разказал своя сън на бабу Сурджи Кумар, и те двамата решили, че това е бил безсмислен сън, и пристъпил без каквито и да било странични мисли към работата си.

След закуска бабу Джанат Чандр се оттеглил, зада си почине малко преди пътя. Насън той видял същия сън. Той видял жена си, силно страдаща от ужасна болест, ставайки свидетел на същата сцена, и потрепервайки се събудил. Той вече се обезпокоил, и ставайки разказал отново сън № 2 на бабу Сурджи, който не знаел какво да каже. Било решено, тъй като бабу Джагат Чандра бил длъжен да замине за онова място, където бил изпратен, неговият приятел бабу Сурджи Кумар да му изпраща без забава всяко едно писмо или известие, което той получи на адреса си от Бурхампур, и ще предприеме специални мерки за тази цел; бабу Джагат Чандра заминал.

Едва изминали няколко часа след заминаването му, когато дошъл куриер от Бурхампур с писмо за бабу Джагат. Неговият приятел си спомнил за настроението, с което той напуснал Канди, и опасявайки се от лоши новини, отворил писмото и открил в него потвърждение на повторения два пъти сън. Жената на бабу Джагат се разболяла от холера в Бурхампур в същата нощ, когато мъжът й я виждал на сън, и все още страдала от нея. Получавайки тези вести, изпратени със специален куриер, бабу Джагат веднага се врънал в Бурхампур, където била оказана незабавна помощ, и болната в края на краищата оздравяла.

Този разказ ми беше съобщен в дома на бабу Лал Кори Мукерджи, в Бурхампур, и в присъствието на самия бабу Джагат Чандра и Сурджи Кумар, които бяха там на гости, и тази история беше по този начин потвърдена от свидетелството на този, койт е бил тук и е разбрал за това по времето, когато никой от тях двамата още не си е и и помисляли, че нещо се е случило.

Аз съм убеден, че гореописаният случай може да бъде разглеждан като прекрасен пример на присъствието на постоянно бодърстващата астрална душа на човека, притежваща разум, независещ от разума на негония собствен физически мозък. Но аз бих бил много задължен, ако бихте се съгласили любезно да дадете обяснение на този феномен. Бабу Лал Кори Мукерджи е абониран за "Theosophist", и затова той, разбира се, ще може да го прочете. Ако той си спомни за дати или види, че някое обстоятелство е пропуснато или погрешно е прибавено тук, авторът ще му бъде много задължен за представените допълнително подробности и за поправянето, ако това е необходимо, на някакви грешки, които съм могъл да допусна при предаване на неговия разказ.

Доколкото си спомням, това произшествие се е случило през 1881 година

Навин К. Сарман Бенерджи, член на Т.О.5

"Сънищата - това са интерлюдии, които създава фантазията", - казва ни Драйдън6; вероятно, показвайки, че дори поетът понякога поставя своята муза в служба на псевдонаучното предубеждение.

Приведеният по-горе пример е само един от цяла серия такива явления, които могат да се разглеждат като изключителни случаи по време на сън, сред общата маса от сънища, представляващи наистина "интерлюдии, които създава фантазията". Това е политиката на материалистичната, "фактологична" наука - по всички възможни начини да пренебрегва такива изключения, може би на това основание, че изключенията подтвърждават фактите, - но ние предполагаме, че е по-скоро за да избегне неприятната работа по обяснението на подобни изключения. В действителност, ако един единствен пример упорито не се подднава на определянето му като "странно съвпадение", - което би зарадвало скептиците, - тогава пророческите, или проверените съновидения биха наложли пълна реконструкция на физиологията. И, що се касае до френологията, то признаването и приемането от науката на пророческите сънища - (а следователно и утвърждаването на на теософията и спиритуализма) - както се твърди, "би донесло със себе си нова педагогическа, социална, политическа и теологическа наука". Следователно: науката никога няма да признае съновиденията, спиритуализма или окултизма.

Човешката природа - това е пропаст, която физиологията и човешката наука като цяло е изучила в най-малка степен в сравнение с онези, които никога не са чували самата дума физиология. Никога досега висшите цензори на Кралското общество не са били толкова объркани, отколкото когато те лице в лице се сблъскаха с тази непостижима тайна - вътрешната природа на човека. Ключът към нея е дуалистичното човешко същество. Това е онзи ключ, който те не се решават да използват, опасявайки се, че ако някога вратата в святая светих се разтвори, те ще бъдат принудени да отхвърлят една след друга своите любими и лелеяни теории и заключения, които, както това е било неведнъж доказвано, не представляват нищо повече от хоби, и са неверни така, както е невярно всичко, което е построено на основата на недостоверни или непълни предпоставки и произтича от тях. Ако трябва да се задоволим с половинчатите обяснения на физиологията относно безсмислените сънища, как тогава да бъдат разглеждани многобройните реални сънища, потвърдени от фактите? Ако кажем, че човекът е дуално същество; че в човека - използвайки думите на Св. Павел - "Има природно тяло, и има духовно тяло", - и че затова той е длъжен, по необходимост, да има двойна структура на органите на чувствата, - това в очите на образованите скептици е равносилно на това, да се изкаже непростително и в най-висша степен ненаучно заблуждение. И все пак това е необходимо да бъде казано - въпреки мнението на науката.

Човекът безспорно е снабден с двоен набор от сетива: природни, или физически, които благополучно могат да бъдат оставени на физиологията за нейните занимания; и субприродни, или духовни, които напълно принадлежат към областта на психологическата наука. Нека бъде правилно разбрано, че латинската представка "суб" е използвана тук в смисъл, диаметрално противоположен на този, в който тя се използва, например, в химията. В нашият случай това не е предлог, а представка, както в думите "субтон" или "суббас" в музиката. В действителност, така както бе показано, че съставният звук на природата е единичен определен тон, вибрациите на който идват от вечността, имащ безспорно съществувание per se [сам по себе си], но все пак притежващ височина, достъпна само "за изключително финия слух" - така също определената хармония или дисхармония на външната природа на човека изглежда за наблюдателя напълно зависеща от характера на основната тоналност, издавана от вътрешния човек за външния човек. Това духовно ЕГО, или ЛИЧНОСТ, служи за фундаментална база, определяща тоналността на целия живот на човека - този най-капризен, неопределен и променлив от всчки инструменти, който в най-голяма степен отколкото друг изисква постоянна настройка; това е неговият един глас, който подобно на суббаса на органа лежи в основата на мелодията на целият му живот - независимо дали неговите тонове са благозвучни или груби, хармонични или безпорядъчни, legato или pizzicato.

По този начин, ние казваме, че човекът като прибавка към физическият мозък притежава също така и духовен мозък. Ако първият напълно зависи по своето равнище на възприемчивост от своята собствена физическа структура и развитие, то от друга страна той напълно се подчинява на последния, доколкото той се явява единственото духовно Его, и в съотвествие с това, устремен ли е той по-скоро в направлението към своите два висши принципа,*** или към своята физическа обвивка, той повече или по-малко живо закрепва във външния мозък възприемането на неща чисто духовни и нематериални. Следователно, от остротата на менталните усещания на вътрешното его, от степента на духовността на неговите способности зависи преместването на впечатленията за това, какво възприема полудуховният мозък, думите, които чува, и това, което чувства спящият физически мозък на външният човек. Колкото е по-високо духовността на способностите на последния, толкова по-леко ще бъде за егото да събуди спящите полукълба, да предизвика активност в сензорните ганглии и малкия мозък и да закрепи в първия - винаги в състояние на пълна неактивност и покой по време на дълбок сън - живите картини на онова, което се пренася по този начин. В чувствения бездуховен човек, в този, чийто начин на живот и чиито чувствени привързаности и страсти напълно са разрушили връзката между неговия пети принцип, или животинското, астрално его, и неговата висша "Духовна Душа"; и също така при този, чийто тежък физически труд дотолкова е изтощил неговото материално тяло, че го е направил временно невъзприемчиво към гласа и докосването на Астралната Душа, - по време на сън техните мозъци остават в състояние на анемия или пълна неактивност. Такива хора много рядко, ако въобще някога, виждат някакви сънища, и по-рядко от всичко - "видения, които се сбъдват наяве". При първия, когато наближи времето на събуждане и неговият сън стане по-малко дълбок, започват да възникват ментални изменения, които създават съновидения, в които разумът не играе никаква роля; неговият наполовина пробуден мозък произвежда само картини, които представляват само смътни, гротескни репродукции на неговите диви жизнени навици; докато в същото време при последния - освен ако той не е зает с някаква изключително важна мисъл - неговият вечно присъстващ инстинкт за активен живот няма да му позволи да остане в това полусънно състояние, по време на което съзнанието започва да се завръща, и ние ще видим сънища от различен характер, но когато го пробудим, той веднага и без каквото и да било забавяне ще се върне в състояние на пълно бодърстване. От друга страна, колкото е по-духовен човекът, толкова е по-голяма активността на неговата фантазия и е по-голяма възможността, той да получи във видението правилно впечатление, предадено му от неговото всевиждащо, вечно бдително его. Духовните чувства на последния, които нямат препятствия от страна на физическите органи на чувствата, се намират в непосредствена близост с неговите висши духовни принципи; последният, макар, че той per se [сам по себе си] е квази-безсъзнателна част на напълно безсъзнателния, понеже е напълно нематериален, Абсолют****, - все пак съдържащ в себе си вродени способности към Всевиждане, Вездесъщност и Всемогъщество, който, само като чиста същност идва в контакт с чистата сублимирана или (за нас) неосъществена материя, - предава му тези свойства в някаква степен като чисто Астрално Его. Следователно, духовно високоразвитие хора ще наблюдават видения и съновидения по време на сън и дори по време на бодърстване: такива са сензитивистите, ясновидците от рождение, днес неопределено наречени "духовни медиуми", при това не се прави разлика между субективния ясновидец, неврохипнологичншя субект, и дори адепта - този, който е направил себе си независим от своите физиологически идиосинкразии и напълно е подчинил външния човек на вътрешния. Тези хора, които са по-слабо развити духовно, ще виждат такива сънища рядко, и точността на последните ще зависи от интензивността на техните усещания, отнясящи се до възприемания обект.

Ако се изследва случаят с бабу Джагат Чандра по-сериозно, ние бихме узнали, че по-една или друга причина, или той, или неговата жена, са били силно привързани един към друг; или че въпросът за живота и смъртта е имал изключителна важност за единият от тях или за двамата. Древната пословица гласи: "Душата предава вест на душата". Оттук идват и предчувствията, сънищата и виденията. Във всички събития от този род, поне, в такива сънища са действали съсем не "безтелесни" духове, при това предупреждението е имало отношение било към единия, било към другия, било към двете живеещи и въплътени его.

По този начин, в този въпрос за потвърдените сънища, както и в толкова много други, науката стои пред нерешен проблем, неразбираемата природа на който е била създадена от нейната собствена материалистична упоритост и нейната любима рутинна политика. Защото, макар да е очевидно, че човек - това е дуално същество, с вътрешно его***** в него, при това егото е "истиннияг" човек, отличаващ се и независим от външният човек в тази степен в тази степен, в която в него преобладава или недостига неговото материално тяло; егото, чиито сетива се простират далеч отвъд предела, достъпен за физическите сетива на човека; егото, което надживява разрушаването на своите външни обвивки, поне временно, дори когато лошият начин на живот не му позволява да достигне съвършено единство със своето духовно висше Аз, то ест да съчетае с него своята индивидуалност, (личността постепенно угасва във всеки случай) и - съществуват свидетелства на милиони хора, обхващаащи няколко хиляди години; доказателства са били предоставяни и през нашето столетие от стотици най-образовани хора, често от най-големите светила на науката, но ние виждаме, че всичко това не води до нищо. С изключение на малка групичка научни авторитети, заобиколена от нетърпелива тълпа от скептиции псевдоучени, които никога нищо не са видяли и поради това изискват за себе си правото да отричат всичко, светът е обречен подобно на гигантска лудница! В нея, обаче, съществува едно специално отделение. То е предназначено за онези, които, след като са доказали нормалността на своя разум, трябва по необходимост да бъдат разглеждани като измамници и лъжци...

Изучен ли е феноменът на съновиденията от науката толкова щателно, че тя да не може да научи нищо повече за него, доколкото говори с толкова авторитетен тон по този въпрос? Съвсем не. Явленията на усещането и волята, на интелекта и инстинкта, безусловно се проявяват чрез каналите на нервните центрове, най-важният от които е мозъкът. Особената субстанция, чрез която се осъществяват тези действия, има две форми - везикуларна и фиброзна, като последната от тях, както се твърди, не е нищо повече от проводник на впечатленията, които се изпращат към везикуларното вещество и от него. Все пак, въпреки че тази физиологична структура се различава или подразделя от науката на три разновидности - моторна, сензитивна и свързваща, тайнствената дейност на интелекта си остава също толкова непостижима и затрудняваща великите физиолози, както и по времето на Хипократ. Научното предположение, че може да съществува четвърта структура, свързана с мисловната дейност, не помогна за решаването на проблема; то не можа да пролее дори най-слаб лъч светлина върху тази непостижима тайна. Нашите учени никога няма да я проумеят, докато не приемат хипотезата за ДУАЛНИЯ ЧОВЕК.

"Theosophist"7, January 1882

 

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА "THEOSOPHIST":

* "Rituel de la Haute Magie", том 1, стр. 356-357. 

** Този тон, както твърдят специалистите, е средното фа на пианото.

*** Шестият принцип, или духовната душа, и седмият, чистият духовен принцип, "Дух" или Парабахман, еманация на безсъзнателния АБСОЛЮТ. 

**** Всяко изключение в тази област ще бъде прието от теистите и ще предизвика различни възражения у спиритуалистите. Очевидно е, че в тесните рамки на една кратка статия не можем да дадем пълно обяснение на това във висша степен трудноразбираемо и езотерично учение. Да се каже, че АБСОЛЮТНОТО СЪЗНАНИЕ е безсъзнателно по отношение на своята съзнателност и следователно за ограничения човешки интелект би трябвало да представлява "АБСОЛЮТНО БЕЗСЪЗНАНИЕ", е все едно да се говори за квадратен триъгълник. ние се надяваме да развием по-пълно това твърдение във "Фрагменти на абсолютната истина". Тогава ние, вероятно, ще докажем, за да задоволим непредубедените читатели, че Абсолюттъ, или Необусловеното, е просто причудлива абстракция, измислица, ако само не погледнем на нея от гледната точка на образования пантеист. За да направим това, ще трябва да разгледаме Абсолюта просто като агрегат, състоящ се от всички разуми, като всеобщност на всички съществувания, неспособна да се прояви по друг начин, освен чрез взаимодействието на своите части, тъй като Той е абсолютно неспособен към осъзнаване и не съществува извън своите проявления, и е напълно зависим от своите през цялото време взаимосвързани Сили, които на свой ред зависят от ВЕЛИКИЯ ЕДИНЕН ЗАКОН. 

***** С едно единично Его или Душа, както твърдят спиритуалистите, или с няколко - то ест състаени от седем принципа, както учи източният езотеризъм, това в дадения случай не е въпрос за обсъждане. Като начало ние ще докажем, използвайки нашия общ опит, че в човека съществува нещо, което излиза извън пределите на бюхнеровата сила и материя. 

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ОТ РЕДАКТОРА НА "ПАЛИТРА":

1. Сакя-Муни - Гаутама Буда. 

2. С.Т.Колридж (1772-1834) - английски поет. 

3. Самуел Пурчас (1577-1626) - английски писател.

4. Елифас Леви (1810-1875) - известен френски кабалист. 

5. Т.О. - Теософското Общество (Theosophical Society) е основано през 1875 г. в Ню Йорк от Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът. Повече информация за неговите цели и дейност може да бъде намерена на българската страница за Елена Блаватска, както и в посочените там интернет сайтове. <към текста>

6. Дж. Драйдън (1631-1700) - английски поет и драматург, представител на класицизма. <към текста>

7. Theosophist - списанието на Теософското Общество.

 

Оценете публикацията:
0
СЛОВОТО И НЯКОИ АСПЕКТИ В СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ
Смях по време на сън