Блог

Материалите в блога са без претенции за авторство.

СЛОВОТО И НЯКОИ АСПЕКТИ В СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

СЛОВОТО И НЯКОИ АСПЕКТИ В СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

Божидар Ставров

 

Посвещавам на българските си приятели*

Скъпи Читателю!

С голямо удоволствие представям на Вашето внимание цикъла от есета "Словото и някои аспекти в смисъла на думите", където съм направил опит да разкрия един от аспектите на някои думи - духовно-теософския им смисъл. Предложеният цикъл е резултат от почти десетгодишни размишления за значението на словото, за неговата роля в процеса на очовечаването на индивида и на превръщането на човека в космично същество, в съзнание, което стои над Вечността.

Не съм се стремял да обгърна необятното и добре съзнавам, че само съм се докоснал до тайнството на Словото. Но и това съприкосновение би било невъзможно, ако не се бях опирал на постиженията и прозренията на хора, които са вървели и вървят по Пътя на осъзнаване замисъла на творението на Великия Творец. Поради това, че съм имал за своя цел максимално да облекча четенето на този материал, стараейки се да го изложа в научно-популярен стил, до минимум съм свел използването на цитати с посочване на източниците, което е задължително за строго научните трудове.

Някои есета са посветени на онези българи, които са оставили осезаема следа в сърцето и съзнанието ми. Нека тези есета бъдат възприети от тях като знак за моята искрена благодарност. Същевременно ми се иска да изразя дълбока признателност на онези, които вложиха най-голям личен дял за раждането на този цикъл и положиха усилия, за да може той да стигне до българския читател : Дарина и Мариана Черневи, Донка Драмска, Невяна Константинова, Елена Попова, Дора и Атанас Стоянови.

Искрено ще се радвам, ако тази моя работа подтикне и Вас към размисъл и нови открития. На добър път, скъпи Читателю!

СЛОВОТО И ДУМИТЕ

На филолозите-езотерици от София
Елка Калинова и Мария Пешева

В древността, когато светът е бил възприеман не през призмата на интелекта и чрез материалистично-прагматично-потребителския подход, а посредством всички невидими тела на човека (т.е. с всички фибри на душата), мистично-религиозно, в онази древност, на словото и на думите е било придавано огромно значение. То е било много по-голямо от онова значение, което ние придаваме на речта, езика и отделните думи сега, когато става своеобразна девалвация на всички духовни ценности и лавина от всякакви заместители, ерзаци и сурогати залива всички сфери на живота и дейността на хората. Ще се опитаме да "реставрираме", доколкото ни е възможно, само някои аспекти на Словото и думите.

* Авторът е роден в Кавказ и живее в Украйна. Едната му баба е българка и именно поради това той изпитва дълбоко вътрешно влечение към България и особен пиетет към българското слово и българската култура (бел. прев.)

1. СЪТВОРЕНИЕТО ЧРЕЗ СЛОВОТО И ДУМИТЕ

Разтворим ли една от най-известните и четени книги в света - Библията, на първата й страница, в самото начало, в първата й глава, от стих 3 нататък, ще прочетем: "Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината нощ." С думите "Рече Бог" започва описанието и на втория, и на третия, и на следващите дни от Сътворението.

А светата "блага вест" (евангелието) от апостол Йоан, най-мъдрия и предан ученик на Иисус Христос, започва с думите: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците."

Когато св. св. Кирил и Методий са предприели своя истински духовен подвиг - да направят превод на Библията от древногръцки на църковнославянски (по същество на старобългарски език), не са могли веднага да намерят точното съответствие в славянските езици на понятието "Logos". В онова време славянството е преминавало, казано образно, все още през стадия на детството (представител на младата 6-а подраса на 5-та коренна раса - арийската) и неговата умствена дейност току-що се е била формирала като самостоятелно мислене. Докато в зрялата вече култура на Елада понятието "logos" е включвало изключително много значения: дума; понятие, учение; реч, говор; отношение; мисъл, разум. С термина "logos" Хераклит е определил и вселенските закони, а философите-идеалисти - духовното първоначало; световния разум; абсолютната идея; откровението; основната същност на целия свят; образа на Бога; външното проявление на вечно скритата причина. В езотеризма логосът е освен това и проявеното божество на нацията или народа, а също и демиургът, творецът, излъчващ се сам от себе си. За понятието "логос" при превода е била предпочетена лексическата единица "слово", която поради тази своеобразна трансплантация на смисловото съдържание е разширила значително обсега на значенията си.

Както твърди украинският изследовател на митовете за езика Юрий Комар, в древността "словото било считано за толкова силно средство за въздействие върху околната среда, че самото му изричане не могло, както си представяли, да остане безследно. Точно така древноегипетският бог Птах създал целия свят и първите хора "чрез говора и сърцето си" - замисляйки творението и изразявайки (буквално "высловив", укр. "висловити" значи изразява, т.е. "изливайки в думи"/ замисленото. Такива вярвания и представи били разпространени и в Древна Месопотамия - Междуречието, Тигър и Ефрат. Словото на един от главните шумерски богове - Енлил - е "опора на небесата" и "основа на земята". Изходното начало на Вселената, когато "нищо още не е назовано", а това означава, че нищо не е съществувало.

С други думи казано, процесът на творчеството-творението в първоначалния си вид е не нещо друго, а акт на материализиране, уплътняване на мисъл-формите чрез словото, нещо като "втвърдяване". Ще отбележим, че древноруската лексема "творити" е означавала "смятам, мисля", а "творец" - "който извършва, изпълнител". Явно не е случайно, че в славянските езици думите "твърд, твърда, твърдо", "утвърждавам", "твърд, твърдта", "твар", "творение" и дори "притворство" са етимологически родствени.

В езика е възможно да се открият и други примери за взаимосвързаност на думата и творението, за уплътняване-утвърдяване на думата-идея. Ето някои от тях:

1. "Слово" и "условие", тоест преминаване на енергията на мисълта-образ, на мисъл-формата, посредством думата в измерението на триизмерния материален свят, където съществуват веществено-физическите тела. Думата става фактор за реалното съществуване, средата, в която живее всичко имащо материално тяло, а в глобално разбиране - Вселената, чието наименование ("вселена" - населена, калка от гр. "ойкумен", където "ойкео" е обитавам, населявам, живея) означава, че тя цялата е жива.

2. Украинските думи "мова" /език/ и "умови" /условия/ са аналогичен пример.

3. Гръцката дума "logos" и еднокоренната й санскритска дума "loca" /свят, пространство/ и латинската "lex" /закон, откъдето идва и "lexica" - набор на думи-закони/ - принципа на мирозданието.

4. Руската дума "речь" и съкоренната й украинска дума "рiч" /вещ/ са пример за уплътняване на думата. С тях са свързани латинските думи "res" /вещ, предмет, дело/ и "realis" /действителен, реален/, тоест "реализирана реч, овеществена дума.

5. Латинските думи "vox" /звук, глас; слово, език/ и "verbum" /едновременно "слово" и "действие", глагол-процес/, древноруската дума "врать" /говоря/, немската "Wort" /дума/, руските "вещь, овеществление" /уплътнение на думата/, старославянското "вещь" /от една страна, "глас, звук, дума", а от друга, "предмет, вещ"/, старославянските "вещать", "увещевание", руските "весть", "провозвестие", "повесть-повествование", "совесть" /словото, гласът на Бога в човека/.

6. В латинския език глаголите "for, fari" от корена fa- (= санскр. bha- > Bhagavan - "Бог, Творец") със значение "говоря" и "facio, facere" /правя, изготвям, строя/ и съществителните "facies" /външен вид; образ; фигура, форма - уплътняване на мисъл-формата/ и "fact" /резултат от въплъщението-уплътняването на "fari"/.

7. Старославянските глаголи "деяти" /говоря/ и "деяти ся" /произхождам, правя се/ > рус. "деть, дену" /полагам, помествам, скривам/, "надежда-надежно" /това, което е положено в основата/, гр. "thesis" /положение/, рус. "дело-делать", "действие" и вероятно "дети" (деца, т.е. кого е "определено" да имаш и в кого трябва да влагаш силите си).

8. Готската дума "razda" /език/ и заимстваните от готски думи "горазд" /способен, годен, кадърен/, "гораздить" /правя, строя, измислям/ и "угораздить" /вероятно попадам под въздействието на нечия недобра дума/.

9. Старосл. "казати" /говоря/, лат. "casus" /случай, участ/ и "causa" /причина/, рус. "показать" /привеждам факти, нещо материализирано/, "сказать", "сказка" /приказка, литературно обработени разкази за изначалното, положеното в сътворяването на света/, "искажение" (изопачаване на първоначалната дума-идея; срвн. древноруското "казити" /развалям/, портить < старосл. "ректи, рот" /говоря/ и др. Не случайно Александър Пушкин е казал: "Определяйте значенията на думите... и вие ще избавите света от половината му заблуди."

10. Английските съществителни "Word" /дума/ и вероятно "World" /свят/ са думи, които в древността биха могли да са свързани етимологично, както и немските "Wort" /дума/ и "Welt" /свят/.

Може би е уместно гореизброените примери да се допълнят с цитат от книгата "Сравнительный словарь мифологической символики в индоевропейских языках" на Марк Маковский, труд, съдържащ огромно изобилие от лексически материал, но явно не всичко заслужава еднозначно приемане. Авторът твърди: "Предметът... бил отъждествяван с думата. Ср.: др.англ. "ceatta" е "вещ, предмет", но англ. "chat" е "приятелски разговор, непринудена беседа"; тох. A "A wram" е "вещ" < индоевр. *uer- "говоря"; хет. "memiia(n)" e "слово, говор, език, реч", но също и "вещ"; арм. "ban" е "дума", но също и "вещ"; полск. "rzecz" e "вещ, предмет", но също и "говор, език"; нем. "dingen" е "възлагам, пазаря се", но "Ding" е "вещ, предмет". Сравн. също: акад. "awatu" - "слово, реч", но и "предмет" (това, за което става дума); шумер. "inim" е и "дума", и "предмет, дело"; кит. "hua" е "език, думи", но също и "предмет"; др.евр. "dabhar" е "дума; вещ"; на езика еве "nya" е "дума", а също и "дело, събитие, вещ"; на езика фула "hala" е "дума", но също и "дело; вещество; вещ".

Световноизвестната теософка Ани Безант в книгата си, озаглавена "Древната мъдрост", е написала: "За извор (начало) на вселената ние сме признали проявената божествена Същност, наричана Логос или Слово. Това взето от гръцката философия наименование по съвършен начин изразява древната идея: Словото, носещо се от Безмълвието, Гласът, Звукът, посредством който световете се извикват в битието."

А в труда си, популяризиращ основите на теософията, "Загадките на живота и как теософията им отговаря" Ани Безант посочва: "Целият всемир е не нещо друго, а произнесено слово... И в космоса, и в човека еднакво е вложено това свойство на звука, без който не може да има форма, звука - сътворител на формата, този, който я поражда. Всеки звук има отделна форма и включва в себе си трояко свойство: едно поражда формата, друго я запазва, а трето я разрушава."

Подобни размисли могат да намерят потвърждение в езика. Така например лексемите "слово /дума/", "славяни" (една от духовните задачи на които е постигането на тайните на словото, на думите), "слава", "слыть" /минавам за някакъв/, "слышать-слушать-слух" са от едно гнездо. Възможно е да се допусне, че имат общ произход с лексемата "слово" и групата думи "посол" /посланик/, "слать" (изпращам - значително по-лесно е да се изпраща психоенергия чрез думи, отколкото чрез мисъл, например при магиите), "сулить" /обещавам/.

Ако се има предвид редуването на звуковете с/з, л/в, к/х, не ще бъде трудно нито сложно да се види, че думите "слух" и "звук" са двата полюса на едно и също понятие. С лексемата "звук" имат общ корен и думите "звучать" /звуча/, "звон" /звън/, "звенеть" /звъня, звънтя/, "звать" /викам, зова/ "называть" /наричам, наименувам/, лат. "vox" - имащо едновременно следните значения: звук; глас; дума, реч, слово, език.

Като синоним на думата "называть" може да се приеме лексемата "именовать", еднокоренна с руския глагол "иметь" и старославянския "имать" /вземам/, свързани с името /иметь > имя > именовать/ и до известна степен с обема, който на свой ред е свързан с формата, в която обитава същността-дух, носител на името. Да си припомним от физиката, че звуковете, когато се сменят един след друг, променят и конфигурациите на дребните песъчинки, поставени върху пластинка до източника на звука: всеки звук образува своя форма.

Лексемите "объем" /обем/, "съемка" /снемане, фотографиране/, "прием" /метод, приемане/, "заем", "емкость" /вместимост, обем, капацитет/ имат основа "ем", образувана от старосл. глагол "имать" със значение "това, което е събрано". Към тази група се присъединяват и думите с основа на "ять" (древноруското "яти" - "брать" /поемам, получавам/, "взять" /да отнеса, да отведа/, която основа е еднокоренна със старосл. "имать": "обьять" /да обхвана, да обгърна/, "обойма" /пълнител/, "разнять" /да разделя, да разглобя/, "отнять" /да отнема, да извадя/, "снять" /да сваля, да премахна.../, "изъять" /да иззема, да извадя/, "память" /памет, спомен, съзнание/, "внять" /да отнеса с внимание/. Еднокоренни на тях са и думите "внимание" (своеобразният "рецептор на съзнанието") и "понимать" /разбирам/. Така е и с българския глагол "разбирам", имащ общ корен с руския глагол "брать" /вземам, поемам/. Без насочване на вниманието към обекта на изучаване (предметите-думи в езотеричния смисъл) не може да има и разбиране, а съзнателната ни памет възприема само онова, към което ние специално сме обърнали вниманието си: цялата останала информация отива към областта на подсъзнанието. С думата "име" имат общ корен и думите "имущество" и "имение" (това, което притежаваме, което е станало наше и носи името ни).

По този начин звукът, думата, формата и името (с всичко онова, което то съдържа, т.е. неговата същност) са тясно свързани помежду си. Същото нещо четем в забележителната книга "Основи на науката за духа" на Владимир Шмаков: "По своята онтологическа природа всяко име е предметно... Да познаваш реалното име на предмета означава да познаваш каква е неговата същност, да го сътворяваш в прекия и пълен смисъл на думата... "Ведението" (знанието, познаването) на името не е филологически подход и не е механично произнасяне на отделни звуци, а е сливане с ритъма на индивидуалното естество, срастване с Логоса... Името е формата на духа."

Известната теософка Нина Павловна Рудникова (последователка на прочутия в предреволюционна Русия окултист Георг Мьобс) в труда си "Слънчевият път. Арканите на Таро" е посочила: "Думата е формула, групираща по определен начин вибрациите на творческата сила." Думата също така е средство на мисълта, но и средство на сътворяването - от миналото към бъдещето. Можем, по думите на един от титаните на руската философско-религиозна мисъл Павел Александрович Флоренски, да кажем, че текстът е разгърната дума, а думата - свит текст. Образуват се своеобразни йерархични смислови нива, образуващи единна система: звук - сричка - дума - изречение - пасаж - текст.

Всяка дума - като звука - носи в себе си енергия, дори ако не е изречена, а е написана. Гръцката дума "енергия" произхожда от гр. корен "ergos, ergon" /работа, дело/, който присъства и в думите "хирург", "литургия", "демиург". Енергията, вложена в думата, започва да извършва своята работа при контакта (съприкосновението) с онова съзнание, което реагира на нея и предизвиква верижна реакция, причинно-следствена (кармична) връзка.

Думата може да бъде сравнена с гена в биологията. По своята природа генът е своеобразна кристализация на вибрациите на душата, програма за разгръщане на нейната същност, за реализиране във физическия свят на вложените в нея възможности. Генът е посредник между духовните и материално-веществените нива, той е като мъничкия отвор в пясъчния часовник - през него небесното се влива в земното. Словото, или езикът на народа, е неговият генетичен код, на базата на който се съграждат манталитетът, културата и историята му...

Функциите на ген на различни нива - племе, народ, човечество - се изпълняват и от митовете в тяхното метаисторическо разбиране. Първоначалното значение на лексемата "мит" (гр. mythos) е "слово, предание". Това, което сега (поради продължителното и последователно въздействие на "недоброжелателите на човешкия род") се възприема от повечето хора като илюзорно (от лат. illusio - насмешка), "митичното" е реално ключът към разгадаването на много тайни на битието, мостът към духовните светове, съхранените откъслеци от дълбочинни езотерични знания, които в нашата епоха са пренебрегвани и профанирани. Преобърналите всичко надолу с главата материалисти (по-точно атеисти) твърдят, че митовете са измислени от невежи люде. Но всъщност митовете, както и езиците, са били давани на човеците отгоре, от Йерархиите, които ръководят еволюцията на планетата. Те са били предавани посредством посветени, в устна форма. Поети-посветени са обличали тези митове в стихотворна форма, която запазва по-надеждно цялостното съдържание на мита и значително облекчава процеса на запаметяване на информацията. Същевременно, благодарение на формалната структура на стиховете, по този начин се свеждали до минимум възможностите за изопачаване на смисъла от новаци, които още недостатъчно задълбочено са схващали същността на предаваните им в стихове езотерични знания.

Уместно е да се цитират думите за значението на митовете на известния ясновидец от средата на 20 век Даниил Леонидович Андреев (1906-1959), син на известния руски писател Леонид Андреев. В своя епохален духовен труд "Розата на Света", в трета глава на книга втора, поетът-посветен отделя голямо внимание на сложната езотерична природа на мита. Според него митът е "втората реалност", стояща над нивото на човечеството, в която неговото съзнание "навлиза с част от своето същество и в която се намират ръководството на формирането и развитието му и корените на съдбата му". С други думи казано, митът е Словото, което подпомага човечеството да еволюира както цялостно, така и по раси, народи, нации и т.н. Това е огромната мисъл-форма, егрегорът на Създателя за човечеството с всичките му части. Всеки народ, имащ - освен общочовешките - и свои специфични национални задачи, има и свои национални митове, подкрепяни от Небето, информацията за които по всяка вероятност е заложена и в националния език, сформиращ манталитета на народа и направляващ го в определена посока на развитие.

Може да се твърди, че Словото, първопричината - в сакралното значение - е триипостасно понятие (като Светата Троица), където едната ипостас е Първословото, върховният Творец, втората ипостас е словото-звук, посредникът между духовния свят и материално-физическия свят, атрибут на човешката реч, а третата ипостас е въплътеното слово, светът на материалните форми. Като своеобразно потвърждение на тази мисъл може да послужи и авестийската религия, в която срещу Върховното божество Ахурамазда (Ормузд), предвождащо силите на Доброто, е противостояла троицата на силите на Злото: Ангро-Майню, Друджа и Айшма. Името на първата сила означава буквално "Злата мисъл", на втората - "Злата дума", а на третата - "Злото дело". Тук виждаме същата триипостасност, но вече от страната на Силите на Мрака, които впрочем изграждат своите светове по аналогия на световете на Силите на Светлината.

ІІ. СЛОВО-ДУМА-СЪЗНАНИЕ

В българския език има една интересна дума понятие, съответна на руското "слово" -"дума" подобна на украинската "дума" /народна песен/ и на руските "думать" /мисля/ и "задум" - корен на "задумать, задуматься". Съвсем ясно е, че тази прилика не е случайна и че първоначално българската лексема "дума" е имала по-широко значение - "понятие, образ, мисъл". Именно работата с мислите лежи и в основата на мисленето, аналогично на работата с понятията, имаща за резултат разбирането /на руски "понимание"/, както и работата с образите в процесите на въображението и съобразяването (> съобразителност). Възможно е да има подобна връзка и между ст.слав. "вития" /оратор, нещо като "оператор с думите"/ и англ. "wit" /ум, разум, съобразителност/. Тук ще отбележим, че на базата на дума-мисъл-образ се осъществява и процесът на "образованието" /обучение, придобиване на знания/ и на "образуването" /създаване на нещо ново в материалния свят/, връзка, идентична на разгледаните в част I "речь-рiчь" и "vox-вещ". Аналогична връзка има и в латинския език, където "dico, dicere" означава казвам, говоря, наричам, определям, а "disco, discere" - уча, уча се, научавам, и "doceo, docere" - уча, обучавам. С тези корени етимологично са свързани немските думи "Zeichen" /знак, белег, признак, сигнал/ и "zeigen" /показвам, посочвам/, англ. "dictionary" /речник/, руските заемки "диктор", "диктант", "дикция". Латинският глагол "lego, legere" /събирам, чета, избирам, наблюдавам/ е свързан с лексемите "лекция", "колекция" (обикновено нещо материално), "колектив". Явно неслучайно на латинското прилагателно "realis" съответства и английският глагол "realize" /разбирам, осъзнавам/.

Разбира се, не трябва да се поставя знак за равенство между мисленето и думата в тесния им смисъл - нали художникът, архитектът, инженерът мислят чрез образи, музикантът - чрез ноти-звуци, танцьорът или спортистът - чрез движенията, и т.н. Както изглежда, понятието "език на изкуството" има в по-голяма степен буквално, отколкото преносно значение. Но все пак съществува определена взаимозависимост между думата и мисленето, а това означава и съзнанието.

Неслучайно се смята, че самата наука е "добре обработен език", което впрочем важи и за езика на художествената и всяка друга литература. (Например Лев Николаевич Толстой е бил способен да прекарва през ума си по няколко десетки думи, докато не избере една единствена, най-подходящата, за да изрази точно мисълта си.) Именно думата е свързващото звено между отделните сфери-светове на човешката дейност и между различните народи. Както вече отбелязахме, думата е средство на мисълта, а в миналото и в бъдеще - средство за сътворяване. Неслучайна е приликата и между латинските глаголи "credo, credere" /вярвам, смятам, мисля/ и "creo, creare" /създавам, причинявам, раждам, избирам/. Думите помагат на мисълта, а това означава - и на творчеството-сътворение.

Само наличието и използването на езика, на словото, на думите в широк смисъл, позволява на хората да "подредят" съзнанията си и ги издига над царството на животните, а с това още повече и над царствата на растенията и минералите, и им помага да станат пълноправни жители на Космоса (чието наименование означава "ред, хармония, красота", както за първи път е назовал така Вселената Питагор, "имайки предвид пропорционалността и хармонията на съставящите я части /лат. portio/). Благодарение на езика, човешките съзнания постепенно и последователно се извисяват над вековете-време и започват да съществуват пълноценно във Вечността. Та нали именно така езотеричната традиция обяснява името "човек" /на руски "человек"/ - "чело-съзнанието" преминаващо през "века-вечността". Немското съществително "Mann", английското "man" също поставят ударението върху мисълта и мисленето, върху съзнанието - сравнете еднокоренните думи в санскрит "manas" /разум/ и в латинския "manus" /ръка - органа, който е еволюционно най-високо развит и по-тясно, в сравнение с другите органи на тялото, свързан с главния мозък и съзнанието/.

Нина Павловна Рудникова в своята книга "Слънчевият Път. Арканите на Таро" подчертава: "Човекът е забравил, че светът е сътворен от Словото и че всички части на този свят са въплъщения на отделните думи... Съвременните човешки езици са се вулгаризирали, т.е. материализирали, като самият език вече е станал отпечатък на разбирането за обективния свят. Човешкото съзнание е забравило, че думите, съставляващи отделните езици на човечеството, са формули, чието духовно произнасяне призовава за действие психическата енергия и подпомага тя да се въплъти в конкретни факти."

Ще приведем още един цитат от същата книга: "Цялото знание вече е дадено на човечеството и е свито в езика на понятията. Но поради допусканите злоупотреби (от страна на човеците) тези понятия са станали дребни по стойност, били са изопачени и опошлени. Да се замисляме за значението на тези понятия, да откриваме техния извор и съответстващите им сили, означава да ги възкресяваме и да придобиваме чрез мъдростта им заключеното в техните формули знание. Зад всяко понятие се крие дългата история на мисълтворческия процес на неговото развитие и свързаните с него силови спирали на психичните асоциации."

Едва ли е необходимо да се доказва, че с развитието на човешкото съзнание се променя и езикът в определена степен: най-напред лексиката, речниковият фонд, където се преосмислят съществуващите думи, след това е възможно да станат промени във фразеологията и дори в граматиката. Ала не само съзнанието въздейства на езика, езикът също влияе на съзнанието. Те са два взаимно обусловени фактора. Ще отбележим също, че всеки национален език отразява определен тип мисловност и сам на свой ред формира у представителите на този народ определен характер и тип на мислене, който с течение на времето се разпростира и сред чужденците, ползващи по-продължително време този език.

Езикът в буквален смисъл е душата на народа, отразяваща особеностите на неговото съзнание. Човекът от първите дни след раждането си (а всъщност още от майчината си утроба) влиза в досег с този свят, "вдъхва" чрез езика всичко необходимо за развитието на съзнанието си. Не е случайност наличието на общ корен в думите "душа", "дишам", "въздух", "дух", "вдъхновение". Даже ако някой индивид - поради определени причини - е лишен от един от каналите за връзка със света (например е глухоням или незрящ по рождение), все пак езикът му създава възможности да прави контакт със социума, но чрез други рецептори и като се използват други аспекти на словото и думите.

Говорейки за езика като душа на народа, авторът би желал да сподели един интересен случай, станал му известен от личния разказ на една жена от Украйна - Александра Ивановна Ходеева. Съпругът й, офицер от армията, през 1980-те години служил в групата съветски войски в Германия. Александра Ивановна трябвало да роди сина си на немска територия. Няколко седмици след раждането си, той заболял тежко и бил хоспитализиран за няколко месеца, като останал отделен от родителите си. След отминаване на кризата, когато състоянието на бебето малко се подобрило, на родителите му било разрешено да го вземат през почивните дни. Поради това, че работела като патронажна медицинска сестра и добре познавала особеностите в развитието на кърмачетата, Александра Ивановна била силно разтревожена от факта, че синът й, който бил вече навършил 6 месеца, не реагира изобщо на говора на родителите си. Тя се опасявала, че към болестта, от която го лекували тогава, ще се добави и ново изпитание - детето ще се окаже глухонямо. Но какво било удивлението на майката, когато след почивните дни завели сина си обратно в болницата. Щом като чул той немска реч, засмял се, оживил се и започнал да реагира като съвсем нормално бебе! За няколко месеца синът й започнал да навлиза в егрегора на немския език и немската култура, напускайки своя егрегор. Но по-късно, след като заживял в своето семейство, съответно се върнал и в родния си рускоезичен егрегор.

Нека същевременно си спомним фактите, когато новородено е попаднало сред животни - най-често маймуни или вълци. То усвоявало езика на своето "племе" и ставало негов член, придобивало съзнание на нивото на животните, сред които живеело. Ако след години слечайно това същество попаднело отново сред хора, то не било способно да разбира и усвоява човешката реч и да придобие онова ниво на съзнание, което отличава човека от животните. Оставало си все такова, каквото се било създало и оформило в годините на ранното си детство. Явно психиката на човека още от първите години на живота му започва бързо да губи своята пластичност и е свързана с точно определени периоди на изграждане, защото, ако нещо не се съгради навреме, никога не може после да бъде запълнено.

Продължавайки разговора за националния език, да припомним от световната история общоизвестните свидетелства за това, че при опити за унищожаване на езика започва да се изражда и изчезва и съответният народ, носител на този език. Неговите представители ще започнат да стават постепенно част от онзи народ, чийто език вече ползват. Неслучайно в старобългарския език думата "език" е имала две значения: който и да е национален език, но същевременно и нацията или народа, който е негов носител. Границите на племето (или нацията, народа) съвпадат с границите на говорения от него език.

Интересен факт има в творчеството на един от най-бележитите според нас писатели на 20 век, англичанина Джон Толкин. Филолог по професия, той имал хоби - да създава изкуствени езици. Както е признал в писмата си, работата му над шедьовъра "Властелинът на Пръстените" била ускорена (навярно е по-добре да се каже, че истински е започнала), когато той създал езиците на главните герои в трилогията - хобитите, джуджетата, трите вида елфи, Мрачния Владетел и други. Езиците сами започнали да подсказват характерите, традициите и обичаите, историята, културата на "своите" народи и да му помагат да изгражда и проумява сюжета.

Трябва да отбележим, че както се казва в известното библейско предание, след "Вавилонското стълпотворение" / "кула" е било едно от значенията на древноруската дума "столп"/ общочовешкият език бил раздробен на много национални езици. Това като крайна мярка е станало по инициатива на Силите на Провидението, за да бъдат разединени хората в богоборчеството им, за да се отвлече човечеството от бунтарското намерение да "щурмува Небето". Всеки от новообразуваните народи започнал да се измъква от духовното падение с помощта на "индивидуален гений", дух-народоводител, всъщност по "свой" път. Това "раздробяване" значително облекчило задачата за духовното изцеление за не едно и две хилядолетия. Обаче сега се наблюдават тенденции за създаването на нов "международен" език, този път явно свързан с компютрите, призван наново да обедини народите. Дай Боже този процес да не послужи отново за някакъв бунт против Бога и за богоборчество!

Говорейки за националните езици, ни се иска да отбележим, че хората, които усвояват по няколко езика, притежават по-гъвкаво и същевременно по-широко мислене. Тяхното съзнание усвоява по-леко новостите, свързано е със синтеза и почти винаги е по-извисено в културно отношение.

Като своеобразно потвърждение на нашите изследвания и на този последен извод, ще приведем една статия за хора, свободно владеещи повече от един роден език, която прочетохме преди няколко месеца. Не можем да се въздържим да не цитираме един пасаж от нея: "...канадците изясниха, че хората, които имат два родни езика, така наречените билингви, съхраняват по-лесно яснотата на ума си в напреднала възраст. И по-рано на науката бе известно, че децата, които ползват два езика, имат по-високи творчески заложби в сравнение със своите връстници. Канадските психолози отидоха още по-далече, като проведоха изследване сред полиглоти, чиято възраст е близка до пенсионната. По време на експеримента, в който участваха 150 души, изследователите измерваха скоростта на реакциите на главния мозък на различните групи. Установи се, че полиглотите на възраст над 60 години имат съобразителност почти равна на съобразителността на болшинството младежи, говорещи само един език."

Както вече се каза, от нивото на съзнанието зависи и лексиката на отделния индивид, и значението на думите, които той употребява. Човек избира думите, прави подбор сред тях, за да намери по-точен изказ на своите мисли, създавайки с това и свой свят, своя микровселена. И колкото по-високо е нивото на съзнанието му, толкова по-отговорно подхожда индивидът към подбора на думите. А една и съща дума в устата на хора с различно ниво на съзнание има различно вътрешно съдържание, различна енергийна сила и оставя различна по дължина причинно-следствена следа в Космоса. Например Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" е написал, че в Древен Египет "жреците, както твърдят древногръцките автори, са владеели три начина да обясняват своята мисъл. Първият начин бил ясен и прост, вторият - символичен и образен, а третият - свещен и йероглифен. Една и съща дума придобивала по тяхна воля или своя обикновен смисъл, или образния смисъл, или трансцендентния си смисъл... Хераклит прекрасно е изразил тези разлики, определяйки техния език като говорещ, означаващ и скриващ. Когато говорели за теософските и космогонични науки, египетските жреци винаги прилагали третия начин на писане. Техните йероглифи имали при това и трите си смисъла - и сътветстващи си, но и различни същевременно. Вторият и третият смисъл не могли да бъдат разбрани без таен ключ - на посветени. Този начин на писане, тайнствен и загадъчен, се основавал на основния принцип на доктрината на херменевтиката, според който един и същи закон управлява света на природата, човешкия свят и божествения свят... Благодарение на този начин на писане Адептът обгръща едновременно и трите свята."

По думите на човека достатъчно точно може да се прецени какво е нивото на неговото съзнание. Оттук произтича и още един принцип: как и за каквото мислим, такива и ставаме; социалните слоеве, чиито думи използваме, стават наши най-близки, с тях се "родеем".

Както е казал Иисус Христос, "с каквато мяра мерим, с такава и нас ни мерят", в такива светове-измерения прониква и нашето съзнание. По друг начин изразено, думите, които казваме, както и целта и мотивът-намерение, с които ги използваме, определят по-нататък в буквален смисъл условията и предпоставките, които сами си създаваме за своята по-нататъшна дейност. Неслучайно в Космоса по-голямо значение има не толкова самото действие, самата постъпка, колкото вътрешният мотив, движещата сила. Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед, езотеричните учения (теософията, Агни Йога, концепцията на Розенкройцерите и т.н.) абсолютно единогласно утвърждават, че мисълта е несравнимо по-важна ит действието. Един човек може необмислено или прибързано да извърши някаква негативна постъпка, но в Космоса да остави по-малко разрушителна кармична следа в сравнение с другиго, който никога не е допуснал подобна постъпка, но денонощно е мислел за нея. Със своите чести или постоянни мисли и разсъждения за такава постъпка той натрупва силни психоенергийни еманации, които засилват подобната мисъл. Настъпва миг, когато мисълта напуска своя създател и намира няколко души с по-слаба психика от неговата, като всеки поотделно, подтикван от силната мисълформа, извършва и реализира престъпната мисъл. Външно чистият за пред другите хора създател на такава мисъл ще понесе далеч по-голямо наказание от всекиго от нейните слабоволеви реализатори, тъй като именно неговата мисъл е породила много по-сериозни и тежки последици, отколкото техните действия.

Интересно е, че думите "мотив", фр. "mot" /дума/ и "мотор" (това, което придава движение на нещо) си приличат една на друга и по форма, и по същност. Подобни са и лексемите "мир", бълг. "намирам, намеря", укр. "мiра" /мяра, мярка/, "намiр" /намерение/, "вимiр" /измерение, мир, пространство/, "мiркування /размишление, т.е. работа с образа-мисъл-думата-мяра/. От същия корен с рус. дума "мера"/мяра/ са и лексемите "месец" (мяра за време и същевременно вдъхновител на поетите, своеобразните магове, които работят с думите и образите), др.инд. дума "mati" /измерва, сравнява - та възможно ли е мисленето без сравнение! /, гр. "метис" /мъдрост, разум, план/.

Възможно е и по-дълбоко да навлезем в света на етимологията, но може би и без това е очевидна взаимовръзката на съзнанието и Словото, благодарение на което и расте постоянно нивото на човешкото съзнание.

 

ІІІ. СЛОВО - ДУМА - ВЯРА

Един от най-известните мъдреци на човечеството, Лао-Дзъ, живял през 6-5 век пр.н.е. в Древен Китай, в своя философско-поетически трактат "Дао Дъ Цзин" (Книга за Пътя и Силата), състоящ се от 5000 йероглифа, е казал: "Истинските думи не са изящни. Красивите думи не заслужават доверие. Добрият не е красноречив. Красноречивият не може да бъде добър. Знаещият не доказва, доказващият не знае" (ст. 81). По аналогия (а всъщност законът за аналогията е основен принцип на херметичната мъдрост) можем да добавим, че за здравето човек започва да мисли и говори тогава, когато заболее от някаква болест. Когато процъфтява беззаконието, говорят за справедливост. Когато набират сила лъжата и вероломството, хората говорят за правда и вярност. Последните две понятия по своята семантика са достатъчно близки: справедливостта етимологично е свързана с лексемите "правда" /истина/, "право" (този, който е правдив, праведен, с правилно поведение, който е прав по своята същност, той и трябва да има "право"), "правило", "управлявам", "направление, а верността е свързана с "верен", "вяра", "доверявам", "поверявам". Лексемата "доверявам" подразбира в известна степен "вярата" в този, който вече е "оправдал доверието" ("преддверието" на вярата), който върви по правилния път - пътя на правдата, пътя на Истината, Божия път.

За вярата, която по думите на св. апостол Павел (11 гл. на "Послание до евреите") е "осъществяване на очакваното" и е "от слушането, а самото то е от Словото Божие", може да се говори като за пряка противоположност, антипод на лъжата и измамата, зад които винаги стоят Сатана и неговите съмишленици и помагачи. Неслучайно в някои народи (например караимите) името на Сатана в буквален превод е "баща на лъжата", а светците-християни го наричали "баща на гибелта" или "Лукавия". Двете последни определения по своята семантика са доста близки едно до друго. Така лексемата "гибел" има общ корен с руските думи "сгибать" /свивам, прегъвам, огъвам, превивам/ (губы сгибаются - устните се свиват), "губить" /погубвам, унищожавам, съсипвам/, "сгинуть" /да изчезна/, "гнуть" /огъвам, прегъвам, превивам/, "согнутый" /огънат, свит/, а думата "лукавият" е съкоренна на руските думи "излучина" /кривулица, рязък завой на река/ и "лук" /лък за стреляне, извит, крив/. В украинския език има антоним на думата "правда" - това е одухотвореният герой от народните приказки "Кривда" (лъжата, онази, която изкривява, разваля и извращава всичко; сравнете последното значение с руската дума "оборотень" /таласъм, караконджо/, който се превръща в друго същество). Има още един украински антоним на лексемата "правда" - това е просторечната дума "брехня" /измама, лъжа, заблуда/, която по всяка вероятност е свързана с немския глагол "brechen" /чупя, руша, развалям/.

Руските думи "направо-правый" /надясно-десен/, "правильный" и "прямой" /прав, пряк, откровен, явен/ са с един и същи корен (между впрочем аналогичната връзка между тези понятия се наблюдава и в някои други езици, например в немския и френския) и в дадения контекст са противоположни на думите "лживый" /лъжлив/, "обманный" /измамнически/, "кривой" /крив, извит, неправилен, несправедлив/, "окольный" /околен/. Откровеният и искрен човек, вървящ по "правия път" (сравнете рус. "прямой путь" и др.рус. дума "прямо" със значения "вярно, честно"), се намира под Бога и постига спасение на душата: истинското религиозно чувство, вярата в Бога започва с искреността. Да си спомним руската поговорка "в тихом омуте черти водятся" /в тих гьол дяволи се въдят/, която нерядно се отнася за потайния, неискрения човек. А между неискреността и лъжливостта често може да се постави знак за равенство. Да цитираме думите на известния певец и автор на песни от Русия Виктор Цой за това, че всичко ще ни простят, но няма да ни простят неискреността - думите, които са били изглежда кредото на целия му кратък, но достатъчно ярък живот. Неискреният тъй или иначе - независимо дали осъзнава това, или не - служи на Дявола и върви по "пътя на гибелта" на душата или вече във всички случаи по пътя, който ще го доведе до дълбоки духовни страдания-разплата. Този, който измамва, не само пречупва и погубва себе си, "руши" съзнанието си, но и изкривява и руши и окръжаващия го свят, взривява пространството - тялото-плът на Космоса. Неслучайно източната мъдрост гласи, че разрушавайки нещо вън от себе си, ние рушим заедно с това и самите себе си, а разкъсвайки някакви връзки вътре в себе си, взривяваме аналогичните връзки и във Вселената, неотменна част от която сме и самите ние (ако не някакъв орган, то поне във всеки случай клетка в този огромен, но единен организъм).

Интересно е, че в украинския език думата "сказ", която е съкоренна на лат. "casus" /случка, произшествие; случайност, риск; участ, положение/ и "causa" /причина/ и на ст.сл. "казати" /говоря/, означава не нещо друго, а "бяс, ненормалност, душевна болест", а др.рус. дума "казити" е имала значение "изопачавам, обезобразявам, развалям". Следователно може да се разбира, че "искаженный" е този, който е "заразен от бяс, смахнат или полудял". Явно за това значение свидетелство е и думата "проказа", която в ст.слав. език е имала значението на "зло, вреда, магия, злодеяние, зараза", тоест това е показвало, че някакъв зъл магьосник е изпратил към болния зловредни мисли /"порча" на руски, като тази дума, заедно с "порок" и "урок", идва от ст.слав. "ректи-рок" - говоря/. Всъщност лъжата и невярната, изопачена информация в известна степен е изпращане на зловредни мисли към онзи, когото мамят (насочват явно по неверен път) или за когото разпространяват някаква лъжа. А хората, които вярват на лъжата за друг човек и я разпространяват по-нататък, вземат участие в колективната (= събирателната) "порча"-зломислие, стават съучастници (добавят своята част-лепта) в това духовно-космично престъпление и нарушаването на божествените закони. Според нас дълбок смисъл има твърдението, че лъжата и предателството от памтивека са били считани за едни от най-тежките грехове.

И така, лъжливият и вероломен по своята природа Дявол е този, комуто никога не трябва да се вярва, чиито думи са измамни и изначално неистинни и могат да бъдат "поломени" в който и да е миг - най-неподходящия за нас, но съвсем удобен за "Княза на този свят". И обратно, Словото на Бога, Който именно чрез Него, Словото, сътворява този свят и чрез Него утвърждава в света Своята Воля, е здраво и непоколебимо, твърдо (да си спомним, че думите "творя", "твърдя - утвърждавам" имат общ произход). Божието Слово не само винаги е твърдо и истинно, но е и законно: лат. lex /закон/ < гр. logos > лат. lexica - "речниковия фонд на езика", като сборник на неговите думи-части-микрозакони, от които се съ-ставя, съ-бира цялото, стройната система на езика. Интересно е при това да се отбележи, че гр. дума "система" е означавала "цяло, състоящо се от части /теми/", а руската дума "собирать" е непосредствено родствена с българската дума "разбирам" /прозирам замисъла на думата от "събраното цяло"/. Сравнете рус. думи "понимать", "внимать-внимание" < старосл. "имати" /вземам/ > "иметь", "имение-имущество", "имя", "емкость-объем". Правилното съчетание на частите прави възможно духовното щастие /на руски "счастье" < "часть"/, добрата участ, късмета, щастливата съдба /на руски "хорошая участь, хороший удел, счастливая доля < делить-делать/. А благодарение на разнообразието на частите-думи се образува многобагрието на света (да припомним връзката между българската лексема "дума" и руската "думать" /мисля/, между "образ" и "съобразявам", т.е. работя с частите-думите-образите).

С вътрешното съдържание на лат. дума "lex" е сродна и лат. дума "fatum" /съдба, участ, предопределение/ - в буквален смисъл руската дума "рок" < ректи, т.е. казаното, указаното, предначертаното от боговете. Лексемата "fatum" има общ корен със санскр. думи "Bhagavan" /Творец/ и "bhagavati" /въздействам, създавам, творя, буквално "ставам причината за съществуването"/ и с лат. думи "facio, facere" /правя, изготвям, строя/ и "for, fari" /говоря/ > "фея". Фатумът е бил предначертан свише, от волята на боговете, която не е било възможно да се оспорва нито да се заобикаля и пренебрегва. В дохристиянския свят, както свидетелства Данте Алигиери в "Божествена комедия", Небето не приемало молитвата на човек за някого другиго и всеки е бил отговорен само за себе си. Всъщност по онова време отделният индивид не е имал духовни сили да дърпа още някого и всеки е носел само своя кръст, своята карма. Даже Лао-Дзъ - феноменална духовна личност - е казвал, че дори "съвършеномъдрият не състрадава", т.е. не може да поеме страданията на другите хора - трябва и той съвсем сам да се справя със своите собствени страдания. В света е господствал старозаветният закон "око за око и зъб за зъб", законът на справедливостта, а не законът на благодатта, който е започнал да действа с идването на Иисус Христос за вярващите в Него и Неговото Учение. Поради това именно нищо по-добро не е можел да прави отделният човек, освен да приема волята на боговете. Както са казвали римляните, "съдбата води покорния и влачи непокорния", няма трета възможност. От думите на боговете са зависели всички и всичко, върху тях са се изграждали и животът, и законът, и вярата, а даже и Истината.

Павел Александрович Флоренский (репресиран през втората половина на 1930-те години от сталинския режим) е извършил значителна работа, съчетавайки филологическите, богословските и философските изследвания. Неговият задълбочен анализ е изяснил голям брой фундаментални духовни понятия. Сред тях са и понятията за вяра и истина. Той посочва, че рус. думи "вера-верить" /вяра-вярвам/ и лат. дума "veritas" произхождат от корена "var", от който идва и лат. дума "verbum" /глагол, слово, реч в широк смисъл/. По свидетелството на този философ "авторът на латинския етимологичен речник А. Суворов посочва глаголите "говорю" /говоря/ и "реку" /изричам / като изразяващи първоначалния смисъл на корена "var". Но е несъмнен фактът, че ако "var" действително значи "говоря", то е именно в този смисъл, който е давала на тази дума ц я л а т а древност - в смисъл на "мъдра, прозорлива и силна дума", както проклятие, така и молитва."

В руския език думите "верно", "правильно" и "истинно" са синоними и без съмнение са свързани с неоспоримостта и ненарушимостта на Словото Божие. Подобна връзка е била установена не само в руския език. Например Павел Флоренский пише: "Древният евреин и семитът въобще в своя език е закрепвал ...необичайния момент на проявяването на идеята за Истината - момент исторически или по-точно теократически. Истина за него винаги е било Словото Божие. Неотменимостта на това Божие обещание, неговата верност и надеждност - това именно за евреина го е определяло като Истина. Истината е Сигурност. "По-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне" (Лука, 16:17). Този безусловно неоспорим и неизменен "закон" е това, с което Истината се представлява в Библията."

Интересно е, че в др.рус. език думата "закон" (сравнете с лат. дума "lex" и др.рус. "конъ" - предел, край, начало) е имала значение на "вяра, вероизповедание", думата "истина" е означавала "законност, справедливост, правилност", а етимологично родствените с нея "истовыи" /усърден, ревностен/ и "неистовыи" /необуздан, яростен, бесен/ са имали значения съответно "истински, действителен" и "безумен". Този, който е бил без истина, е бил и без ум - и обратно!

По такъв начин в своя изначален смисъл словото е било много тясно свързано с понятията "истина" и "вяра". И само с времето, в резултат на старанията на "врага на човешкия род" и неговите "съдружници", както и поради невежеството и немарливостта на хората, между тези три основни понятия-китове са се образували огромни разстояния, които често вече са непреодолими поради изостаналостта на човешкото съзнание и падението на общото ниво на духовността на хората.

 

ІV. СЛОВОТО И ДУМИТЕ - КЛЕТВИ

Поради това, че в устата на хората Словото е започнало да се отделя от своята първоначална истинност, а следователно и от доверието в него, станало е вече "необходимо" допълнително да бъде потвърждавана неговата правдивост. Вероятно тогава се е появило и понятието за клетва, която се е основавала на мистичната сила на думите с езическо-магийно естество. Между впрочем известният филолог Измаил Иванович Срезневский посочва, че в др.рус. език думата "вера" /вяра/ е имала, заедно с другите си значения, и значението на "клетва".

Трябва да се каже, че др.рус. дума "земля" е означавала "народ, племе" - всяко племе е живеело на своята земя и е почитало духовете-богове, свързани с територията, която е населявало - чрез душите на стихиалите, духовете-сили на природата (на реките, планините, горите, пустините и т.н.) в съответната местност. На ст.слав. думата "язык" е имала две значения - "реч, език" и "народ, племе" - и с това е подчертавала, че границите на езика на дадено племе съвпадат с неговия - условно да кажем - ареал, тъй като то именно е носител на този език, а самият ареал е бил свързан с природните духове, които го обитават.

Тази връзка между територията и нейните обитатели е достатъчно нагледна и до днес се съхранява в животинското царство, където всеки вид има популации, свързани с определена територия, ареал на неговото разпространение. Даже домашните животни (кучетата и особено котките са ярък пример за това) ясно чувстват връзката с площта на двора или със собственика си, който в тяхното съзнание вероятно служи като център (събиращ енергиите на дворната среда) на еманациите на тази площ. При тотемизма ("тотем" на езика на североамериканското индианско племе оджибве буквално означава "неговия род") също така е била действително наблюдавана връзката на племето с определена територия: груповият дух на вида на животното-тотем е свързан със своя ареал.

Аналогична връзка с определена местност в известна степен е налице и при знахарите, а също и при магьосниците и вещиците: съвсем не е случайно, когато се твърди, че у дома помагат даже стените (егрегорът на жилището, а у древните римляни това са пенатите). И дори легендарните богатири, призвани да защитават своята земя, задължително са имали всеки свой духовник (маг или влъхва), упражняващ реално енергийна и духовна власт в дадената местност, а богатирът в определена степен е отговарял за физическото реализиране на властта на влъхва.

Езическата религия е била всяка религия на който и да е от народите, в която е имало култ към боговете на местността (духовете на обитаваното място), където е живеел съответният народ. По време на клетвата този, който я дава, влиза в личен контакт с култовия дух на своето племе, с когото е установил най-напред връзка по време на обреда си за посвещение. Николай Максимович Шанский и редица други етимолози свързват думата "клятва" /клетва/ с лексемите "клонить" /навеждам, превивам/, "кланяться" /кланям се/ и "поклоняться" /покланям се/. Може да се допусне, че по време на клетвата полагащият я коленичи, за да бъде по-пряка и по-добра връзката му с боговете на племето: изразът "преклонить колени" /падам на колене, подчинявам се/ е известен у много народи. Интересно е, че думата "коляно" в много езици етимологично е свързана с думата "поколение" или с понятията за рода и раждането, а в езотеризма колената и лактите (особеното е, че те се свиват в различни посоки и в рус. думи "колено" и "локоть" основите кол- и лок- са взаимно противоположни) се смятат за центрове на жизнените сили, особено колената. В астрологията съзвездието Козирог, свързано с Иисус Христос, има езотерично съответствие в колената и се нарича "колена на Космоса".

С думата "коляно" етимологично са свързани думите "склонност" и "скланям", а също и руската дума "уклониться" /да се отклоня, да се отстраня/, в която представката у- в др.рус. език е имала значението на отрицание (подобно на съвременната представка не-). Да "склониш" някого към нещо вероятно предполага такова въздействие върху човека, което би способствало той да смени своя дух-покровител или, както би казал Карлос Кастанеда, да се премести центърът на сглобяване на съзнанието му в друг егрегор, да се прикачи неговата енергийна система към друго енергийно поле...

Връщайки се към темата за клетвата, ще добавим, че човекът, полагащ клетва, освен че е влизал в допълнителен личен контакт с племенния бог, по конкретния въпрос, обект на клетвата, е давал дума едновременно и на бога, и на хората, които са били заинтересовани от изпълнението на тази клетва. При нарушението й клетвопрестъпникът или е губел връзката си с духа-покровител на племето и е бил изхвърлен от племенния егрегор (а такова отлъчване за онези времена е било почти равносилно на смърт), или е понасял някакво друго наказание. Оттук, както изглежда, идва и понятието в руски език "божиться" /кълна се в Бога/, с други думи "нека Бог ме съди, призовавам Бога или племенния бог за свидетел, полагам клетва пред Него или пред тях". Аналогично разбиране на клетвата може да се установи и в немски език, където "schwцren" има значение на "заклевам се, гарантирам, доверявам се". Значението "гарантирам" по всяка вероятност предполага не само да вземеш някого под свое покровителство, а и да се закълнеш вместо него, да заложиш душата си за този, за когото гарантираш.

Нещо подобно несъмнено се е подразбирало и в областта на правото и юридическата практика, когато съдебните заседатели и свидетелите са се заклевали над Библията (а това означава пред Бога): съдебните заседатели за това, че ще отсъдят по съвест, колкото е възможно по-справедливо, а свидетелите за това, че ще кажат "истината и само истината", ще дадат верни свидетелски показания. С времето алчността на хората е нараствала и то дотолкова, че сакралността на такава клетва е изчезнала, появили са се лъжесвидетели, които се осмеляват да прикриват користната си лъжа с клетва над Библията. Както пише духовидецът Даниил Леонидович Андреев в "Розата на Света", и при демоните действа законът за възмездието, та хитрецът, решил да положи клетва и да излъже явно заради някаква изгода, най-напред измамва себе си и завързва много сериозни причинно-следствени възли, подготвяйки си сам за в бъдеще изключително незавидна участ, поемайки в душата си товара на огромна кармична тежест, чиито последствия едва ли е способен да осъзнае преди времето на разплатата.

На базата на връзката с племенния дух е било изградено правото на "русичите", чието наименование е "руска правда". Ако племенният бог осъжда подсъдимия, чувствайки по енергийното му състояние, че не е прав, тогава по ръцете на осъдения се появяват изгаряния от горещ предмет, който той взема от огъня с голи ръце. Ако енергията на подсъдимия е чиста, богът го защитава от изгарянията.

Може също да си припомним Хипократовата клетва, която не едно столетие полагат медиците и която сега много голям брой лица възприемат съвършено формално и леко я нарушават - било от алчност за пари, било поради други не по-малко "уважителни" причини. Това става именно поради тази загуба на разбирането на окултното значение на Словото и думите. Но, както се казва, "незнанието на закона не освобождава никого от отговорност", а този, който съзнателно заглушава в себе си гласа на "съвестта" (гласа, предаващ на съзнанието небесната вест), не ще избегне "меча на възмездието", който, колкото по-късно, толкова по-силно удря.

Нека си спомним думите на изтъкнатия английски писател Джон Толкин, чиято душа явно е натрупала в предишните си инкарнации необикновена духовна опитност. В своя знаменит шедьовър, известен по целия свят, трилогията "Властелинът на Пръстените", той описва незавидната участ на клетвопрестъпниците, които влачат стотици години своето най-жалко съществувание в света на призраците - в измерението между материята и духовния свят, т.е. между ада и рая. Ако се изразим с привичния за нас език на християнството, тях не ги е приемал нито адът, нито раят (нито едно от многото измерения на тези две духовни образувания). Те са "висящи" между света на физическите форми, където вече е изтекъл срокът за въплъщението им, в което са извършили клетвопрестъпление, и световете на съществуване след смъртта - във възходящите или нисходящите кръгове. А по свидетелството на някои светии-духовидци подобно състояние обрича на безкрайни (във времето, в което попадат такива души) митарства - а това е още по-лошо от пребиваването в ада. Аналогична е участта явно и на самоубийците, за които дори не трябва да се молим, защото никой не може да поеме и част от този грях: право за такава молитва са получили само няколко човека през цялата история на християнството. Така че вероятно можем да сравним със самоубийците и клетвопрестъпниците, но с уговорката, че те са духовни самоубийци. При това нека си спомним, че в трилогията на Джон Толкин клетвопрестъпниците прекратяват митарствата си едва след изпълнението на дадената клетва: те биват освободени от потомъка на кралския род, пред който някога са дали клетва.

Заслужава да отбележим, че Иисус Христос донесе одухотворение на кармичните закони, значителното им облекчение, разбивайки дверите на ада (вж. "Божествена комедия" на Данте Алигиери) и създавайки от най-горните измерения на ада чистилище, като постави в центъра на вниманието принципа на Любовта и Божията благодат ("не жертви искам, а милост", т.е. не разплата за извършения грях, а неговото осъзнаване и покаянието, за да не се прави втори опит да се извърши този грях). Иисус Христос призоваваше за по-дълбока вяра в Единния и за освобождаването от клетвата. В своята Проповед на планината Той каза: "Слушали сте още, че бе казано на древните: Клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ...ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен" (Мат. 5:33-36). Той призоваваше да не се прибягва към клетвата поради това, че в духовния живот на човека вместо външно обусловеното религиозно чувство, често изграждащо се на страха от наказание от Бога (Божия страх), на предно място излиза осъзнаването на вътрешния закон в самия индивид и проявлението в него самия на божествените принципи. Думите "не си събирайте съкровища на земята, ...но събирайте ...на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде и дето крадци не подкопават и крадат, защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6:19-21), можем да разбираме като призив за промяна: вместо да има като опорна точка земното, човешкото съзнание трябва да бъде "извисено" към небесното, да се изменят акцентите, основното в самото съзнание, да се преориентира духовният му вектор. Императивът за принуждение в такова съзнание се заменя с избликващите отдън сърцето чувства за необходимост и самодисциплина: егоистът, мислещ единствено за своята кожа, се превръща в алтруист, мислещ най-напред за другите и за общото дело на еволюционния възход.

До понятието "клетва" много близка е думата "обет" (> обещание), която в чешкия език има и значение на "жертва". Коренът на лексемата "обет" (< обветъ) е общ с "ведать" (зная). По всяка вероятност да се обещава е било възможно само това, за което обещаващият индивид е бил уверен, че добре го знае и че точно ще съумее да го изпълни (то е по силите му). С подобен смисъл на обета са свързани не само древнорелигиозните култове, но и обредите в християнството. Така например в православието през магичния акт на обета преминават онези, които посвещават себе си на монашески (на руски "иноческий = иной" /монашески = друг, инакъв/) живот или които се венчават. На силата на обета (или на клетвата) се е крепяла и дружбата в нейния първоначален смисъл, когато група воини са давали обет за вярност един на друг и на своя княз-предводител.

В съвременния език думата "обещание" изглежда като енергийно по-мека от "клетва", загубила е своя мистичен и магичен пълнеж в човешкото й тълкуване. Но такова профаниране на думите съвсем не променя Словото и не го превръща в пуст звук без значение от гледна точка на космичните закони. Затова е по-добре да не обещаваш това, за което не си уверен, че ще можеш да го изпълниш. А ако вече си дал дума, обещал си нещо да направиш, приложи всички свои способности и сили, за са удържиш на обещанието си.

palitrabg.net

 

Оценете публикацията:
1
Есента на една ябълка
САМО БЕЗПОЛЕЗНИ ВИДЕНИЯ ЛИ СА СЪНИЩАТА?