Камен Илиев - Поезия

Материалите в блога са без претенции за авторство.

ПРЕДОЗИРАНЕ НА РОЗОВОТО

ПРЕДОЗИРАНЕ НА РОЗОВОТО
Книга 38


3.III.147(2011)
София – Изгрев
 
"Не бъдете тъй услужливи да се поднесете на един човек безогледно, безостатъчно и в целия си ръст. Не поддържайте представата му, че може да изяде такава торта.
Така спирате еволюцията на съществата!"
07:44:16
 
            Тази нощ дойде поредният архетипен сън - може би по­вод за осияние. Бяхме семейство. Ежедневно всеки правеше манджа или добавяше съставка в манджата. Не бе никак лесно ястието да се хареса на всички: един го харесва, друг го яде, за да има мир, но му се разстройва стомахът, трети не иска да го яде. Специфичното в съня бе, че всякоя съставка имаше собствен цвят и оцветяваше съответно яденето.
            Аз предозирах розовото, но манджата веднага стана черна... Учудих се силно – как може точно розовото да даде черно? На въпроса ми иска ли Източникът да говори, се получи отго­вор:
 
- Да. Щастието не е в розовото, макар и розовото да е цветът на Благия Дух. Цяловселената е розова, защото е цяла. Но никога не забравяйте, че на еди­ния полюс е бяла, а на другия – алена. Животът се ражда, тоест проектира се в хипервселената, само когато бялото и аленото се дозират правилно. На физическото поле това става с редуване. Самотата се нарича "чистота" и определя, но с творчеството нещата са неопределени. Много богове не слушат Чистотата, някои не слушат Любовта.
Опакото на Чистотата е егоизъм, опакото на Любовта е прилив с удавници. Да, остане ли черве­ното да управлява света, светът се пълни с удав­ници; преобладава ли бялото – замръзвате.
 
На какво основание предозирането на розовото води до смърт?
 
 
– Значи, и розовото може да се пре­дозира или да е в недостиг някъде. Мир и Любов – това е розовото.
Стреми ли се някой да пълни света с Мир и Любов, Той е от Бога – няма никакво съмне­ние.
Обаче има същества, които прокарват черве­ното с насилие; има други, които пазят чистотата си за сметка на другите, не искат да жертват.
Почне ли да ви тероризира някой червен, попаднете ли в хладилника на някой бял, пазете се: там розо­вото не върви. Те не могат, не искат да балансират.
Ти се стремиш да има мир и любов, но предозираш.
Тогава почваш да повръщаш, стомахът ти се раз­валя. Нещо по-лошо: предизвикваш Съдбата да хване половинчатия за ушите и да почне да ги дърпа. Поло­винчатият иска да дави ближните с любовта си; ако е леден, ги замразява. Червеният те заставя да му отвръщаш; белият си мисли, че е цялостен, затова не отвръща. Напротив, розовият е цялостен, обаче само когато не ходи по гайдата на бели или червени.
Защо е лошо да предизвикваш Съдбата?
– За­щото Съдбата си знае работата и без тебе. Тя дърпа ушенцата постепенно, за да не боли. Дърпа ги насам-натам, за да се оформят, да станат интели­гентни и красиви. Съвършеното ухо има съвършена обхода: не предозира нито с червеното, нито с бя­лото. Същевременно обаче и ги доставя навреме и в точни порции.
Съвършеното ухо има благост, тър­пение, но до определени граници. Види ли, че някому кръвта кипва и почва да се нахвърля, усети ли студа на някой побелял от страх за себе си, розовият включва обходата на втора скорост - да обходиш та­къв, да го заобиколиш.
Ако искаш да живееш в мир с терорист или със студен човек, ти обричаш не само себе си, обричаш него. Значи – ти си виновен, че пре­дизвикваш Съдбата.
Твоите уши тя ще масажира за повече ум и разум, а ушите на половинчатите – за да се осъзнаят. Ти си осъзнат – тебе няма защо да осъзнава. Но като осъзнат, ти търпиш повече, от­колкото е необходимо.
Предозираш розовото – и манджата почернява.
Няколко минути или няколко месеца тя все още може да се яде, вкусна е и за бе­лия, и за червения. Парфюмирал си я с повече розова вода, затова.
Вие, прекалено благите, сте най-доб­рите производители на розово сладко... За да има мир, си изкарвате и червата, но разстройвате чер­вата на другите. Тогава червеният свиква с тия раз­стройства, стават му потребност и навик. Белият не близва от благостта ви, но когато почне да умира от студ в хладилника си, почва да ви търси, за да го стоплите. Идва да се грее на вас, но пази дистан­ция...
 
И вие - като благички - приемате тази дистан­ция и се въртите като пумпали да ги топлите, но не се приближавате повече, за да не ги уплашите...
Ами научете се да бягате, бе благички! Като ти се нахвърлят - скочù встрани, нека хищникът падне. Покажи му, че си по-чевръст от него, не стой така да ти пие кръвчицата. Като дойде вледененият да му поразтопиш скрежа от хладилника, пак по­бегни, не му приемай сценария. Ако е с душа – той да те гони, тъкмо ще се посгрее. Ако е без душа, ще се върне в хладилника или ще си намери някой друг бу­дала, да го топли от дистанция...
Сега вие ще ме цитирате, че Слънцето държи планетите на дистанция.
Да, така е, но то същев­ременно ги облива със светлина и топлина - тогава те са живи. Те са плътски на дистанция, но с всич­ките си други тела се любят с него, обменят се! Един ден и плътта им ще се слее с него, но първо трябва да са се слели по всички други показатели.
Половинчатите същества обаче искат точно об­ратното: да са плътски със Слънцето още начаса, незабавно. Това го правят червените. Те сами се хвърлят в обятията му, без да спазват никаква ор­бита. В повечето случаи са комети, но има и други, по-големи. Ония, които са буци от лед поради белия егоизъм, не червения, правят точно обратното – из­лизат от пределите на слънчевата система.
Те стават блуждаещи души, които мръзнат в прост­ранството. Понеже искат да са единствени - Слън­цето да облива само тях, - на инат излизат от обя­тията му и почват да търсят случайни контакти. Мръзнат сами или се каращисват с други космически блудници, които си мислят, че живеят.
 
От този сън, от този урок се поучете: никакво предозиране, никакъв недоимък!
 
Едни предозират с черния пипер - и отношенията залютяват. Други за­лютяват от червения. Трети разкапват връзката си с розово сладко: искат да правят впечатление, че са добри. Да не каже другият, че си лош, да не "страда". Всъщност, лошият си ти, макар и несъзнателно. Както казах, често го правиш и съзнателно, но от страх.
 
От какво те е страх? - От това, че другият иска да те язди докато припаднеш, че няма да му направиш това удоволствие. Той не е виновен, че е червен, че още няма мисъл за ближния. Белият не е виновен, че е бял, че и той не мисли за ближния.
И двамата имат още криви, малки, ръбати ушета – не могат да се отказват от себе си. Ти, с доброто ухо, прибавù и малко тил, и брада малко. Научù се да пре­дизвикваш другия и себе си, не Съдбата.
Съдбата има опция за предизвикване, Някой се е погрижил и за това. Но който я е предизвикал, ще си плати. Едни я предизвикват с нахвърляне, други с прекалено при­съствие, трети – с прекалено отсъствие.
 
А вие, благичките – с прекалено търпение... Така спирате еволюцията на съществата! Те остават с убежде­нието, че са прави, че така може да продължава. По­играйте си малко на гоненица - да видят, че не могат да ви хванат. Ония от хладилника поразтърсете, да видите имат ли душа. Не ги отписвайте напълно – поне им се обаждайте понякога, за да имат надежда. Ако са с душа, те ще имат и Разпознаване. Не може човекът с душа да живее цял живот в хладилник! На­истина, като егоист, той много бърже се превръща в пламенно-червен - ако реши да ви се метне на врата... Няма по-опасни бèли от тия, които са из­съхнали и са се подпалили...
 
Неоформеният, половин­чатият човек не умее да се жертва: той иска или всичко, или нищо. Напрасква манджата със себе си до нетърпима сладост, нетърпима лютивина или гор­чивина. Невъзможно му е да помисли какво искате вие.
 
Така че, ако сте благички, не предозирайте ро­зовото. Мир и любов с половинчати няма, това го за­помнете. Те има да си се мятат по света, да си се мятат по илюзиите, да си се мятат по импулси и по вратовете на други непълноценни същества, на други егоисти.
 
 
Егоистът трябва да се надене на егоист – това е закон.
Ако попадне на алтруист - смуче го, до­като има какво да се смуче.
Но и в двата случая об­винява: ако не активно, то с отсъствие.
 
Но и от­съствието у него е бамбашка: то е прекалено от­съствие. Понякога си внушава, че е "завинаги". От­писва ви, понеже не го устройвате; или понеже ви е "смъртно обиден" - за него ти повече не съществу­ваш. Другаде обидата се проявява като "безразли­чие".
 
 
Но такъв закон в Битието няма. "Отписал" ли си някого, не си ли стигнал до добри и любовни от­ношения с него, в друг живот той ще ти е син или дъщеря – и то с големи проблеми.
Можеш да отпи­шеш само навлека или хладилника без душа – от тях трябва да се пазиш.
Не говоря за пламенните сърца, които пламтят от обич и любов и затова искат да са постоянно с вас.
Говоря за навлеците, които се дразнят от другите ви контакти. Който е от Бога, той обича и приятелите ви. Човекът от Бога поня­кога ви оставя – владее периодичните отсъствия.
 
Нещо "по-така"?... Щом това не е "така", ето ти едно окултно бонбонче... И за други ще е инте­ресно, понеже мнозина обичат само да ги четат тия работи, а не да ги преживяват реално в общ живот. Вие знаете, че общият живот на Земята и Учили­щето искат постоянно общуване на една територия минимум 25 години. Щом някой не иска да остава при вас и не ви кани, освен само на обед или на чай, значи просто не ви харесва, не сте от неговото душевно семейство. Той харесва повече други хора, на които трябва да се надене, за да разбере дали са от него­вото семейство.
 
Та бонбончето: НИЕ ПРИСТИГАМЕ! Ние сме постоянно с вас и около вас, но сега пристигаме и астрономически. Когато ни видите на небето, гле­дайте да сте денем и нощем с хора с душа, не с други. Ако ви видим в нечестиви обятия, просто няма да ви видим. Нашите, когато са в обятие, светят толкова силно, че ще привлекат вниманието ни. То­гава подмладяването и преместването в Новия Свят са гарантирани.
 9:44:38
 
 
 
Отворù беседи!
 
"Ако вие се освободите и влезете в сво­бодата на Божествения живот, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна Любов, в която животът може да се прояви, ако Го схващате като Същество, Което гледа с най-голямо благоволение към най-малките и най-големите същества, Той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като същество, Което само чака да наказва, Той няма да ви помогне. Схващайте Го като Същество на благост - сила, в която няма смърт. При такова разби­ране на Бога, във вас ще влязат двата прин­ципа на вяра и любов. [...] Като види, че сте научили уроците си, ще ви прати да служите във Великата вселена." (т."Трите основи на живота" ЖЗ'47:74, б."Надеждата" от 16.I.1920)
 
 
 
"Това не значи, че трябва да бъдете страхливи, да не смеете да предприемете нещо. Смели бъдете, но се вслушвайте в сво­ето добро сърце. Ако е дошъл часът да мис­лиш, мисли! Ако е дошъл часът да правиш добро – прави добро! Ако е дошъл часът да се качиш на аероплан – качи се!" (т."Простите истини" Хел'93:148-149, б."Доброто сърце" от 10.XI.1926)
  
Както в древността, така и днес се твърди, че някои хора ги взимат горе с космически кораби – не само чрез телепортации и възнесения. Това се описва и от Крижановска, и от Учителя.
 
"Това тяло Той няма да разруши, но то, като изпълни своята служба - понеже иде ново тяло, което сега се гради, - то старото ще отстъпи мястото си на новото. Следова­телно, сега нашите нови чувства и способ­ности ще се вложат в тези нови тела, които сега още се градят. [...] Аз говоря за граде­нето на това ново тяло, от което ще излезе вашето възкресение. [...] В този смисъл, аз ис­кам да се заемете да изучите учението на Бя­лото Братство."(т."Беседи, обяснения и упътвания от Учителя", съборна беседа "Правилното растене на душата и хар­монично развитие на душевните сили" от 22.VIII.1921, Велико Тър­ново)
 
 
Старото тяло днес се разпуква и възлизаме в Новата Вселена с ново, кристално тяло. Съвсем скоро това ще е масово. Това обаче става само при правилно изпълнение на Тройния Ритъм: самота; с един човек, определен ни от Бога; със всеки човек, изпратен от Бога.
 
"Хората не подозират, че с ферментаци­ята на сладките сокове си изграждат гроб­ници. [...] Не оставяйте в себе си отвори, през които да влизат ферменти! Има ли такива отвори, това показва, че не сте разумни. Значи, неразумността на човека се заключава в това, че той е оставил сладкия сок на него­вия живот да ферментира.
Сега вие задавате въпроса, защо Бог е създал така света. Бог пък се чуди как сте до­пуснали ферментите във вашето сладко вино." (т."Начало на Мъдростта" С'46:335, б."Изключителни ус­ловия" от 7.IX.1932)
 
И човекът може да ферментира, ако заседне в бъчва, бутилка, или в един дом, който не му е опреде­лен от Бога. Ако влезе в дом, където го считат за частна собственост:
 
"Страданията на сегашните хора се дъл­жат на ферменитте. Младата мома, която влиза в един дом, не знае защо е влязла. Тя е като онова говедо, което бяга от стършела. За да не го ухапе, скрива се в един магазин... То не се интересува от дрехите, които се прода­ват, но се крие от стършела.
Питам: младата и красива мома има ли някакво отношение към нас? – Красотата има отношение към Битието, а не към нас. Ако една книга има хубаво съдържание, тя не е само за мене. Мнозина ще я четат и ще я ос­тавят. Който си помисли, че книгата е само за него, той си създава най-голямото нещас­тие". (пак там, с.338)
"Наш приятел е само оня, който работи за развиването на това, което Бог е вложил в нас. Всеки друг, който иска да внесе нови идеи, далеч от Божественото, е наш неприятел." (пак там, с. 341-342)
"Благодари, че покрай многото работа, която има, тя е дошла да ти повее, т.е. да ти се усмихне. Тя не е дошла само за тебе. Тая мома е благородна: дошла е да свърши една работа и да си отиде". (пак там, с. 352)
 
"Любовта се усмихва на всички без изключение. Ако мислиш, че само на тебе се усмихва, ти си на крив път. Ще видиш, че утре на друг ще се усмихне." (пак там, с.354) 11:19:59
 
 
 
Ако сме се съединили с когото трябва, първо се появяваме в монокристал, после обвивката отпада и политаме свободно из Космоса.
http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/11/126120110303.html
 
Оценете публикацията:
4
Освобождаване на чувствата
Духовни партньори и духовни семейства