Камен Илиев - Поезия

Материалите в блога са без претенции за авторство.

ТАЙНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

ТАЙНИТЕ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

1. Първото от тях е  разкрито от руски учени, които се осмелили да стъпят на територия на ДНК, която колегите им изследователи от други страни не успели да изучат. Генетиката най-после обясни тайнствени явления като пророчество, интуиция, аура и т.н.
 
Западните изследователи ограничили изследванията си върху 10% от човешката ДНК, тоест върху тази част, която е отговорна за строителството на белтъците. Те смятали останалите 90% за генетически „боклук".

Руските учени начело с биофизика и молекулярен биолог Пьотър Гаряев решили, че толкова голяма част от ДНК не може да не съдържа ценна информация. Те обединили усилията си с лингвисти и генетици за провеждането на необичайно изследване, призвано да провери въздействието на колебанията и думите върху човешката ДНК.

Изследователите открили, че данните в нашата ДНК се съхраняват по същия начин, както се съхраняват в паметта на компютъра. Освен това се оказало, че нашият генетичен код използва граматичните правила и синтаксиса по начин, който е много близък до човешкия език.

В хода на изследването е установено още, че дори структурата на ДНК алкалните двойки следват правилата на граматиката и синтаксиса. Изглежда, че човешкият език е само вербализация на нашата ДНК.

ДНК се променя от думи и фрази

Най-поразителното откритие на това изследване е, че живата човешка ДНК може да бъде изменена с помощта на думи и фрази. Ключът се намира в използването на правилната честота. Учените успели да повлияят на клетъчния метаболизъм и дори да поправят генетични дефекти.

Използвайки съответна честота и език, учените постигнали невероятни резултати. Например те успели да предадат информационни образи от един набор ДНК към друг. Изследователите успели дори да препрограмират клетки и без скалпел, без да направят нито един разрез, преобразували ембрион на жаба в ембрион на саламандър.

Работата на руските учени предоставя научно обяснение на това защо внушението и хипнозата имат толкова силно въздействие върху хората. Нашата ДНК е природно програмирана да „откликва" на думите. Езотериците и духовните лидери очевидно са знаели това. Всички форми на внушение и „мислителни енергии" в голяма степен се основават на въпросното явление.

Изследването помага да се обясни също така защо тези тайни методи не са еднакво успешни за всички, които ги използват. Тъй като добрата „комуникация" с ДНК изисква специфична честота, хората с развити вътрешни процеси са по-способни съзнателно да създадат канал за „връзка". Учените смятат, че с развитието на съзнанието хората ще могат да постигат резултати само със собствените си думи и мисли.

ДНК и интуицията

Руските учени са открили и генетичната основа на интуицията, или както я наричат още – „хиперкомуникация". Хиперкомуникацията е термин, използван за описването на ситуация, в която човек внезапно получава информация от външен източник, а не на базата на личните си знания. В наши времена това явление е станало по-рядко. Най-вероятно това се случва, защото трите главни фактора, които възпрепятстват хиперкомуникацията (напрежение, безпокойство и хиперактивност на мозъка) са станали прекалено разпространени.

При някои живи същества, например мравките, хиперкомуникацията е плътно „вплетена" във всекидневното им съществуване. Например когато царицата на мравките е отделена от колонията, нейните „поданици" продължават да работят и да строят според плановете. Но ако тя е убита, цялата работа се прекратява незабавно. Очевидно докато царицата е жива, тя има достъп до съзнанието на членовете на своята колония посредством хиперкомуникация.

Сега, с помощта на откритието на руските учени, хората вероятно ще могат да възстановят загубените си способности и отново да се възползват от тях. Изследователите са открили, че нашата ДНК може да създава т.нар. магнитни червоядини. Тези червоядини са миниатюрни версии на мостовете на Айнщайн–Розен.

Въпросните мостове съединяват различни области от Вселената и позволяват на информацията да се предава извън пределите на времето и пространството. Ако ние можем съзнателно да активираме и управляваме такива връзки, то бихме могли да използваме нашата ДНК, за да предаваме и получаваме информация от мрежата на Вселената. По същия начин бихме могли да се свързваме с други участници в мрежата.

2. Учени откриха нещо невероятно в ядрото на клетката

 Учени откриха, че в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле!

Ново откритие направиха колектив от биофизици свързано с ядрото на клетката

До преди известно време се знаеше, че клетката има свое електромагнитно поле разположено върху мембраната, а отсъства във вътрешността на живата клетка. Екип от учени от американския университет в град Мичиган, откри нещо ново във връзка с електрическото поле в клетката. Те откриха, че в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле с изненадващо големи стойности. Екипът ръководен от професора по химия Роул Коупълман проведе експеримент, от който се установи, че вътре в ядрото на живата клетка има електромагнитно поле с потенциал малко по-голям от 15 млн. волта на метър. Това прави около 5 пъти повече от напрежението на мълниите.

Това е невероятно много, но все пак вътре в клетката не е същото, както това, което ние ползваме в бита. Не е известен механизмът, който създава полето и ще има доста време още да го изследват учените биофизици по целия свят, пише сайтът  biotele.com и българския сайт svetovnizagadki.com.
Учени откриха нещо невероятно в ядрото на клетката. На снимката - митохондрия - биоенергийна станция на живата клетка. Всяка клетка съдържа от 50 до 5000 митохондрии.

Учени откриха нещо невероятно в ядрото на клетката. На снимката – митохондрия – биоенергийна станция на живата клетка. Всяка клетка съдържа от 50 до 5000 митохондрии.

Учените от Мичиган измислили начин как да се измери електромагнитното поле вътре в клетката. Те създали волтметър от наночастици, който успели да вкарат вътре в плазмата на живата клетка. Той е направен на базата на бои, които се оцветяват в определен цвят в зависимост от напрежението. Когато вкарат тези бои в клетката те се променят от зелено до червено и така се измерва напрежението, независимо къде е поставен този волтметър в ядрото или в мембраната. Ефектът се постига от изградените наночастици.

Учените се надяват чрез тези електромагнитни полета да научат повече за лечението на болести като рака и други тежки заболявания. Размерите на измерваните частици е около 30 нанометра в диаметър. При осветяване със синя светлина, напрежението в клетката кара чувствителните бои да излъчват смес от червена и зелена светлина, а точната честота на излъчваната светлина се влияе от силата на местните електрически полета, което позволява на учените да измерят тези области.

Много загадки се откриват в клетките на живите организми. Възниква въпросът как е възможно те да са създадени? Възможно ли е от само себе си да са създадени те или някоя разумна сила е създала всичко това, което е невероятно сложно. Още през 19-ти век Луи Пастьор е доказал въз основа на своите опити, че е невъзможно живот да произлезе от мъртвата материя, а живот се поражда само от живот (до това заключение стига и италианския лекар Франческо Реди пак с опити през 17-ти век), следователно стигаме до извода за Интелигентния Дизайнер, до което заключение са стигнали много други учени и са отхвърлили еволюционната теория на Дарвин като несъстоятелна. В интерес на истината световния елит се стреми това да не се знае от хората и затова все още се налага тази теория като общоприета.

Не може толкова сложни клетки като тези на човека и на другите организми да е създадена от само себе си, без намеса на Интелигентен Дизайнер или с други думи казано Бог. Тази теория за Интелигентния Дизайнер се подкрепя от Айнщайн, Блез Паскал и други известни учени.


Иван Петров
http://lechitel.net

 


3. Учените откриха GPS в мозъка на човека

Aнгло-aмериканска група невробиолози за първи път в пряк експеримент в човешки мозък са открили   координатни неврони (grid cells), които  помагат за  ориентация в пространството, изграждайки вътрешен модел. Работата е публикувана в списание Nature Neuroscience.

Изследването е проведено върху 14 доброволци, на които в хода на  лечение на епилепсия  са имплантирани електроди в мозъка. По време на експеримента тестваните субекти са участвали в подобие на компютърна игра, където управлявали велосипед, движещ се във виртуалното пространство. Изследователите записвали електрическата активност в различни области на мозъка.

Доброволците трябвало да достигнат до  няколко предмета, разпръснати във виртуалното пространство. В  първата фаза на експеримента, участниците виждали тези неща отдалеч, във втората фаза  пътуването трябвало да се повтори, но при това предметите се появявали, само когато участниците  били много близо до тях.

Наблюдавайки движението на участниците в експеримента във виртуалното пространство, лишено от ориентири, учените успели да намерят тези неврони, които реагират на изминатото разстояние и образуват координатна мрежа на симулираното пространство. Пиковете на възбуждане във виртуалното пространство образували шестоъгълна решетка. Координатните неврони не трябва да се бъркат с невроните за местата, които са отговорни за конкретни области на моделираното пространство.
Преди това такива клетки са намирани в плъхове, а тяхното съществуване бе прогнозирано и при хората. В пряк експеримент върху мозъка  тяхното съществуване  обаче, все още не е било доказвано. За разлика от плъховете, човешките координатни неврони се съдържат не само в енториналния кортекс, но и в други части на мозъка. По-специално, тези клетки са открити в префронталния кортекс,  традиционно  свързван с епизодичните  спомени, асоциации, съзнание и вземане на решения.
www.30dumi.eu

 

4. "ФАНТОМНИЯТ" ЕФЕКТ НА ДНК

Нека да се върнем в 1984 година, защото именно това е годината, през която прекланянето към ДНК се сблъсква с едно сериозно откритие. То е направено  от доктор Пьотр Гаряев. Откритието на Гаряев ни дава силни основания да смятаме, че митичното излъчване - Вселенското енергийно поле - може би действа и в нашата ДНК. Освен това ни навежда на идеята, че пълният генетичен  код на организмите може и да не се съдържа изцяло в молекулата на ДНК - или най-малкото не като единственото местоположение.

Когато Гаряев слага една мостра ДНК в миниатюрен кварцов контейнер с лазер, и след това я наблюдава с чувствителна апаратура, която би могла да улови дори единични фотони светлина той открива, че ДНК действа като гъба за светлината. По някакъв странен начин молекулата на ДНК абсорбира всички светлинни фотони в околността и буквално ги складира във| формата на извита спирала. А това е повече от странно. Очевидно е, че ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината  по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.


Едва шепа учени биха били готови да признаят, че светлината би могла да проникне и в епифизната жлеза - обаче Гаряев, доказва, че молекулата на ДНК изсмуква фотони от някъде, чрез някакъв непознат на нас процес. Поради огромните трудности, свързани с изучаването на живия човешки мозък, с епифизната железа засега не са правени никакви експерименти от този характер - или поне не такива, които са известни на широката публика.

Единствената технология, с която разполагаме и която би могла да задържи светлината в спирала като онази, която Гаряев открива в молекулата на ДНК, е фиброоптичният кабел - но дори и за фиброоптичните кабели не се е чувало да могат да черпят жадно светлина от своето обкръжение.Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано - знаем, че тя обикновено се стрелка през пространството с огромна скорост.

Ако изобщо успеем да я уловим на едно място, обикновено очакваме от нея да се изтощи и да изгуби енергията си. Дори и в случая с фото­синтезата единственият начин, по който растението би могло да съхрани светлината, е като автоматично преобразува енергията й в зеления хлорофил. А сега разбираме, че дори самата светли­на може да се използва като хранителен запас за ДНК, почти ка­то катеричките, които си събират жълъди за зимата, като ги кри­ят по хралупите си. А това откритие поражда цяла нова вълна от въпроси. Какво по-точно е онова, което съхранява светлината? Как точно я съхранява? И защо изобщо я съхранява?


Истинската магия се случва след края на експеримента на доктор Гаряев. Той грабва кварцовият контейнер с ДНК и прос­то го маха от мястото му. Оттук нататък уж нищо повече не би трябвало да се случи. Въпреки това, за негово тотално изумле­ние въпреки че е премахнал всичко - ДНК, контейнера и цялата апаратура — светлината продължавала да си се вие в спирала на същото място, въпреки че ДНК вече я нямало там.
Каквото и да е онова, което е държало светлината на същото място, то определено не се е нуждаело от ДНК молекулата.


Защо­то то било нещо друго. Нещо невидимо. Нещо, което е достатъч­но мощно, за да съхрани и контролира видимата светлина, под­държайки я във формата на самата ДНК молекула. Единственото рационално научно обяснение е, че сигурно съществува някакво енергийно поле, което си върви заедно с ДНК молекулата - нещо като енергиен „дубликат" на ДНК. И този дубликат има същата форма като физическата молекула така че, дори и да премахнем молекулата, дубликатът продължава да се мотае на същото място където е била тя. Той не се нуждае от присъствието на ДНК, за да продължава да си върши работата - да  съхранява видимата свет­лина. Няма съмнение, че съществува някаква сила доста сходна на гравитацията, която задържа фотоните на същото място.


Последствията от това откритие са умопомрачителни. Както знаем в случая с човешкото тяло си имаме работа не само с  една молекула ДНК - имаме си трилиони такива молекули, в изключително прецизна структурна подредба. Имаме си костна  ДНК, ДНК на различните органи, кръвна ДНК, мускулна ДНК, сухожилна ДНК, кожна ДНК, нервна ДНК и мозъчна ДНК. И така, изхождайки от експеримента на Пьотър Гаряев не можем да не допуснем, че и цялото ни тяло трябва да си има свой енергиен дубликат. А това пасва перфектно с наблюденията и теорийте на Дриш, Гурвич, Бър и Бекър - че съществува енергийно поле, което казва на клетките ни какво да правят и къде да го правят. И щом добавим към всичко това и откритието на Гаряев, установяваме, че вероятно най-важната функция на ДНК е да съхранява светлината — както във физическото ни тяло, така и енергийния ни дубликат. Става ясно, че конвенционалната наука се нуждае от сериозно преосмисляне. Налице е голям обем информация за биологичния живот, която традиционната наука или не знае, или отказва да признае.


Фантомният ефект на ДНК е безсъмнено едно от най - значимите научни открития в най-новата ни история.
Гаряев доказва че молекулата на ДНК има някаква странна връзка с квантовата механика, която учените традиционалисти още не са открили. Вече разполагаме с доказателства, че ДНК взаимодейства с ня­какво невидимо и неоткрито засега енергийно поле, което не е с електромагнитен характер но което очевидно може да контро­лира електромагнитната енергия - в дадения случай чрез съхра­нение на фотони, дори когато наблизо не съществува физическа молекула, която да ги задържи.


И това не е всичко. Когато Гаряев напръскал този фантом с течен азот който създава внезапен студ, светлинната спирала изчезнала - но след пет минути отново се появила. Това упор­ство на фантома на ДНК - нашият енергиен дубликат, дори и пред лицето на сигурното му унищожение е още по-странно и от самото явление. Дори и да унищожим целостта на района, в кой­то се е намирал фантомът на ДНК - в дадения случай чрез вне­запен прилив на студ, след малко той пак се появява и възстановява тази си цялост. Обкръжаващата светлина отново бива организирана в уникалния спираловиден модел на ДНК, който  е съществувал и преди. Конвенционалната наука не би могла да ни предложи нищо, с което да обясни това явление  и въпреки всичко то се случва.


Колко дълго според вас се е задържал този фантом? Кол­кото и да не е за вярване, фантомът на ДНК останал видим тридесет дена след първата си поява. И през цялото това време Гряев го е обстрелвал с течен азот, обаче той продължавал пак да се връща. Както вече вероятно се досещате това противоречи на всичко, което изповядват съвременната биология и физика - обаче е факт! Тази информация съществува вече двадесет и седем години!


Освен това през 1990 година в САЩ експериментите са повторени от Р. Пекора, но досега никой не е чувал за нея (Защо ли?). Очевидно е, че фантомът на ДНК не е с електромагнитен характер - около него има редица странни неща, които противоречат на всичко, което знаем за електромагнитната енергия (бих уточнил: което не ни се казва, не учим и сещайте се пак защо?! - но време е да ви го кажа!). Но пък си пасва перфектно с онова, което наричаме Вселенско енергийно поле. Стана ясно, че на микробиологично ниво си имаме енергиен дубликат.



Нашето ДНК по някакъв начин влиза във взаимодействие с енергийно поле, което засега е като цяло непознато за западните и източните учени, и което оставя след себе си фантом, подлежащ на измерване. Това означава, че нашият дубликат продължава да върши работата си по улавяне на светлината, дори и когато нас вече ни няма там.


Ако в този момент си седите на стола и четете това, а след това станете и се преместите на друго място, то вашият енергиен дубликат ще продължи да завихря светлината в мини­атюрни спирали точно на мястото, където сте седели допреди малко - с всяка отделна молекула ДНК от трилионите такива, в продължение на най - малко тридесет дена, след като сте си ста­нали от мястото. Тъй като размерите, за които става въпрос, са микроскопични, този ефект не би могъл да се види с невъоръже­но око, обаче Гаряев успява да го измери в лабораторията си. Оказва се, че енергийният ни двойник е като перфектна холограма на физическите ни тела, и то точна до последната ни клетка!


В продължение на над четиридесет години пък доктор Йън Стивънсън събира доказателства за прераждането на близо три хиляди деца и установява, че спомените, особеностите на характера, талантите и други специфични качества се пренасят от един живот в следващия, в това число и способността за запаметяване на имена и връзки, както и някои черти от лицето.


Доктор Джим Тъкър извежда тези изследвания на ново ниво, като използва програма за лицево разпознаване, за да докаже, че тези деца имат силни лицеви прилики с хората които си спомнят, че са били в предишния си живот. Да не забравяме също така, че смъртоносните рани от предишният ни живот обикновено се появяват като родилни белези в „новото" ни тяло. Всичко това би могло да получи ясно обяснение ако приемем, че нашият енергиен дубликат не умира със смъртта на физическото ни тяло, а  той се носи от един живот към друг и  пази в себе си всички спомени. Някои от нас са в състояние да черпят директно от тези спомени - особено когато сме все още деца и преди предубедената настойчивост на родители, учители и всякакви други възрастни да ни е хипнотизирала да повярваме, че това е невъзможно.

5. ВЪЛНОВАТА ГЕНЕТИКА


Изводите от експериментите с ДНК потресоха даже самите учени: след насилствена смърт гените не се разрушават напълно, а оставят фантом, който носи информация. Той съществува около 40 дни! След това изчезва. Но не съвсем. Информацията, заложена в ДНК, никога не изчезва безследно. През 80-те екипът на ст. н. с. П. Гаряев получил удивителни резултати. Вземали ДНК от щитовидна жлеза на теленце и в кюветата на спектрометър "Малверн" я облъчвали с червена лазерна светлина. Фотоните на лазера, взаимодействайки с ДНК, сякаш изобразявали свойствата на препарата. Ако молекулата на ДНК притежавала способност за движение, това влияело върху поведението на фотоните. Опитвали се да разгадаят как два микроскопични набора хромозоми от мъжки и женски полови клетки "ръководят" издигането на грамадното "здание" на биологичната система, съставено от тухличките на живота - белтъците.

Николай Николов
http://nikolaijambol.blogspot.com

 

6. Според някои физици Вселената е гигантски мозък

Идеята за Вселената като “гигантски мозък” предлагат учени и писатели – фантасти в продължение на десетилетия.

Но сега физиците казват, че може да има някои доказателства, че това в действителност е вярно.

Според изследвано, публикувано в Nature’s Scientific Reports, Вселената може да се разраства като гигантски мозък с електрически разряди между “огледални” мозъчни клетки под формата на разширяващи се галактики.

Резултатите от компютърна симулация показват, че “естествената динамика на растежа” – пътят за развитие на системите – е един и същ за различните видове мрежи – дали това е интернет, човешкият мозък или Вселената като цяло.


Съавторът на проучването Дмитрий Крюков от Калифорнийския университет в Сан Диего, казва, че тези нововъзникващи системи са много различни, но те са се развили по подобен начин.

В резултат, казват учените, Вселената наистина се развива като мозък.

Изследването повдига сериозни въпроси за това как работи Вселената, казва Крюков. “За физиците това е непосредствен сигнал – засега не е ясно как работи природата ”, казва той.

Изследователският екип е моделирал развитието на най-ранната Вселена, точно след Големия взрив, разглеждайки как квантовите единици на “пространство-времето”, по-малки от субатомните частици, образуват една с друга мрежа по време на развитието на Вселената.

Те открили, че симулацията е огледален образ на другите мрежи. Някои връзки между аналогични възли са резултат на ограничен растеж, докато други действали като възли за най-различни връзки.

Например, някои съединения са ограничени и подобни – както човек, който обича спорта и посещава много сайтове, посветени на спорта – а някои от тях са големи и свързват различни части на мрежата, като Google и Yahoo.

Не, това не означава, че Вселената “мисли”, но както вече бе писано в Интернет, това може само да означава, че има повече прилики между много малките и много големите (неща), отколкото изглежда на пръв поглед.

инфо: http://snaiper-bg.net

http://svetovnizagadki.com/vselenata-e-gigantski-mozuk/

 


7. Тайнствен втори код се крие в ДНК

ДНК съдържа втори код, за който досега не беше известно, твърдят учените от Вашингтонския университет. Отчетът за изследването им е публикуван в петък в сп. Science.

Изследването на учените е провеждано в рамките на проекта ENCODE (известен като „Човешки геном”), финансиран от Американския институт за изследване на човешкия геном. В него са участвали седем специалисти от катедрата по генетика, един имунолог и двама експерти, привлечени от други научни организации.

„40 години смятахме, че измененията в ДНК, въздействащи върху генетичния код, влияят изключително върху това как се създават белтъците – пояснява ръководителят на изследователската група, професорът по медицина и генетика Джон Стаматоянопулос. – Сега разбираме, че въпросното предположение, лежащо в основата на това как ние сме разчитали човешкия геном, е пропускало половината картина. Новото откритие подчертава, че ДНК е невероятно мощна система за съхранение на информация, която природата използва в пълна степен и по неочаквани начини”, допълва ученият.

От 60-те години на ХХ век, когато е разшифрован генетичният код, научната общественост е смятала, че той се използва само за записване на информация за белтъците. Находката на изследователската група от факултета по медицина и наука за здравето към Вашингтонския университет показва, че във веригата на ДНК съществува паралелен набор инструкции по управление на генната експресия. Тези инструкции позволяват да се стабилизират някои характеристики на протеините и да се контролира тяхното производство.

Вторият „език” на ДНК е останал незабелязан, тъй като сякаш е „записан” върху първия. „Азбуката” на генетичния код се състои от 64 кодона. Всеки кодон е тройка нуклеотидни остатъци от дезоксирибонуклеинова киселина, кодираща една аминокиселина. Тоест последователността на кодоните в гена кодира последователността на аминокиселините при производството на белтъка.

Учените са открили, че около 15% от кодоните имат двойно предназначение. Освен информация за аминокиселините те също определят свързването на транскрипционните фактори – участъци от ДНК, които взаимодействат с белтъците, отговарящи за процеса на синтеза на мРНК, а това означава – изразяването на отделните гени.

Откритието на американските учени може да промени представата за механизмите на генетичните заболявания.

Според ръководителя на изследователската група това, че генетичният код едновременно съдържа два типа информация, означава, че „измененията в ДНК, които на пръв поглед варират последователността на белтъците, всъщност могат да нарушават програмата за управление на гените, както и двата механизма едновременно”.

Мутациите в транскрипционните фактори водят към редица тежки заболявания – рак, диабет, синдром на Рет, автоимунни заболявания и нарушения в речевите функции.

Източник: University of Washington

http://megavselena.com

 



8. Телепатията вече не е мистерия за науката

Телепатия – да можеш да усетиш от разстояние чувствата или мислите на друг човек – това е психически феномен, който вълнува учените и психолозите от както свят светува.


Съществува ли феноменът телепатия или просто си въобразяваме под действието на силни емоции в моменти на стрес?

Историята познава много случаи на мистериозни телепатични усещания между еднояйчни близнаци от много големи разстояния.


В повечето случаи става въпрос за спонтанно проявила се връзка при критична ситуация, която засяга един от двамата близнаци. Обяснението се търси в еднаквата честота, на която работят техните мозъци.


Освен при близнаците, за телепатия се съобщава и от други хора като наблюденията са, че при жените се среща значително по-често. По-голямата емоционалност на женската личност може би обяснява този факт. Телепатичните сигнали се явяват под различни форми  /елементи от мисли, сънища, видения, халюцинации/, но винаги са свързани със силен емоционален момент, следствие от критична ситуация.

Съществува ли обаче феномена – телепатия. Наистина ли човешкият мозък е способен да приема такива сигнали от разстояние и да ги разпознава. Много учени през годините работят и провеждат експерименти по въпроса.


През 1885 година в САЩ се основава Американското дружество за психични изследвания, чиято цел е именно да разгадае подобни феномени като телепатия на основата на научни изследвания. Човешкият мозък е единствения орган от нашето тяло, които все още е доста тъмно петно в науката. Какви и колко са неговите възможности е все още загадка за нея.


През последните години учените в САЩ успяват да декодират мозъчните вълни с помощта на много сложна и модерна апаратура. Целта на изследването е, доказвайки съществуването на телепатия и други способности на човешкият мозък, да може да се работи върху усъвършенстването му и хора, които имат говорни увреждания или мозъчни травми, да могат да комуникират със своите мисли.


Чрез импланти и сложна компютърна програма, в Калифорнийският университет  учените са успели да обработят електрически сигнали изпратени до различни части на мозъка и са ги превърнали в някаква форма на език и думи. След това са създали модел на човешкия мозък, който ясно включва всичките негови части и групите от неврони, откликващи при възбуждане чрез определени стимули.


Очакванията на учените са тази схема, създадена чрез компютърна програма, да успее след време да визуализира успешно идеи, мечти и мисли. Визуализацията би трябвало да се покаже на монитор, свързан с компютър и да стане неопровержимо доказателство за съществуването на телепатия и възможностите на човешкия мозък да изпълнява подобни функции.


С помощта на „мозък-машина“ и мониторинг на дейността човешкия мозък, учените са постигнали много добри резултати като дори са успели да предвидят действия на човек. При анализиране сигналите от различните зони на мозъка, е възможно да се предскажат намеренията и евентуални действия на този, който е изследван. Изтъкват се много ползи от това откритие – дори предвиждането на планирано престъпление и предотвратяването му.


Дали обаче тези открития могат само да ни бъдат полезни и ако човешкият мозък отключи и развие телепатия или други подобни способности, какво би се случило с нас? А ако започнем непрекъснато да долавяме усещанията, мислите и чувствата на тези около нас?


Потоци от информация непрекъснато ще връхлитат нашият мозък и ще го затрупват от информация, която не винаги ни интересува. Това може да претовари и съсипе нервната ни система.
http://www.burgasnovinite.bg

 

 

9. МЕЛАНИНЪТ ПРАВИ ЧОВЕКА СЛЪНЧЕВА БАТЕРИЯ

ТРИ ЖЛЕЗИ ЗАДВИЖВАТ електроцентралата на ЧОВЕШКОТО тяло и Кристала на мозъка
Йорданка Николова

Човекът – слънчева батерия, чрез МЕЛАНИНА. Този хормон се отделя от епифизата – това откритие смайва дори откривателя си, ученият Антонио Солис Херера – хирург-офталмолог (!). През 2000 г. той със своя екип изследва причините за слепота в Мексико, прави проучване на ретината и оптичния нерв с методи, подобни на спектрофотометрията.

„Меланинът е хормон на пинеалната (епифизата) жлеза с не особено проучена функция, знае се, че има връзка с бодърстването и съня, с образуването на кожен пигмент под влиянието на слънчевата светлина. Изследването продължило 12 години д-р Херера доказва, че меланинът е основен енергообразуващ фактор в организма.

Меланинът доставя водород на клетката. Т.е. той улавя фотонната Енергия и я превръща в химическа.

Учените са смаяни, защото водородът е на-малкия атом във Вселената, най-разпространеният, и е носител на най-използваната Енергия в Природата.

Можем да определим фотосинтезата като абсорбция на фотони от електромагнитното лъчение, последвано от йонен процес. Досега се смяташе, че само хлорофилът е единствената субстанция, доставяща водород на растителната клетка, не бе известна друга субстанция, която да улавя фотоните от електромагнитното излъчване и да дава достатъчно Енергия, за да се разцепи молекулата на водата.

Опитът за извличане на Енергия от разцепването на водната молекула с хлорофила трае 20-30 секунди.

Докато извлеченият от меланина водород е активен десетки и може би и стотици години, позволявайки да се разцепва водната молекула. В молекулата на водата Енергията се освобождава при разделянето и обратно съединяването на водород и кислородните атоми.

Уравнението показва, че от две молекули, в присъствието на меланина и под въздействието на слънчевата светлина, се получават 2 молекули водород, една молекула кислород и 4 електрона. Когато реакцията се обърне отдясно наляво водородът и кислородът се съединяват и се получава вода и електричество, докато меланинът не претърпява помени, той само катализира процеса.

Така процесът продължава с години, защото меланинът не се разгражда.

Ние установихме, че 1/3 от Енергията на организма, с която човек разполага идва от меланина, водата и слънчевата светлина. Но тази 1/3 е първична Енергия - т.е. Енергия, която активира химическите процеси в организма на човека. В съответствие с нашите терапевтични изследвания животоподдържащите системи се задвижват от тези Енергии по един или друг начин или дори се нуждаят от химическата Енергия на меланина, идваща от фотонната Енергия, за да се стартират жизнените процеси.

Друго фундаментално качество на меланина е неговата устойчивост във вода.

Това е от съществено значение за генерирането на електричество. Например, първите количества меланин, които екстрахирахме през 1998 г., живеят своята 9 година без каквито и да е признаци на разрушение.

Първите прототипи на фотоелектрохимични клетки продължават своя живот, генерирайки електричество вече 10-ти семестър без прекъсване на стайна температура.“

Автор: д-р Антонио Солис Херера

Публикувано от списание „Житно зърно“ бр.2/ 2009 г.

- Какво би ни казал още за меланина, Господи?

- Дете, дете, меланинът и серотонинът (излъчван от предния дял на хипофизата) са тези, които стимулират тимусната жлеза да произвежда част от пигмента на кожата и то, свързано с Хелия и Силиция, които идват със слънчевата светлина. Така трите жлези/епифиза, хипофиза и тимусна жлеза/ работят в синхрон и усвояват не само Светлината, но и праната – жизнената Моя Енергия и така се задвижва електроцентралата на вашето тяло, а наред с това и Кристала на мозъка ви, който пък така контролира жизнените ви процеси и то, съобразено с циклите и промените на ядрата-Кристал на Земята, Слънцето и Вселенския Разум, както и циклите Земя-Слънце и Луна. Именно така пулс и сърце се синхронизират, както и слухът, зрението и ръстът – пряко свързани с епифизата и нейната светлинна дейност. Ето защо водата е важна за вашите тела и меланинът само спомага процесите!

Епифизата стимулира производството на силиция чрез мелатонина, а той стимулира производството на серотонина, а той пък – производството на Водород 7, чрез който Душата, Духът и тялото се сливат и това и вие наричате ЩАСТИЕ!

 

Оценете публикацията:
4
Масажът на дланите
Науката за числата, буквите и човешките имена