Камен Илиев - Поезия

Материалите в блога са без претенции за авторство.

Двете листенца

Двете листенца

"Расли на едно клонче две листенца. Те се познавали още от малки, от деца били неразделни. Съдбата на листенцата е такава, че определено ли е да са заедно, остават така за цял живот. И не могат да се движат и да избират къде да отидат.

Минало време и листенцата пораснали. И както се очаквало, и както обикновено става, двете листенца се влюбили едно в друго. Любовта им била голяма и искрена, и нямало по-голяма любов на света.

Те двете били родени едно за друго, били щастливи и завършени. Но любовта им била толкова голяма, че всяко едно от тях се опитвало непрекъснато да покаже на другото колко много го обича и че не може да живее без него и любовта му. Всичко било прекрасно и за двете листенца не можело да има по-голямо щастие на света.

Това продължило дълго време.

Един ден едното листенце, за да докаже на другото колко много го обича и като доказателство, че това ще продължи цял живот, изрязало част от себе си във формата на сърчице. Така то пожертвало целостта си и почувствало силна болка, но увереността му, че постъпва правилно, била толкова голяма, че то я пренебрегнало. След това великодушно подарило частта от себе си на другото листенце.


Другото листенце приело подаръка. То оценило жеста, но не му било достатъчно само да получи подарък, а искало да върне жеста. Така то решило да направи жест по-голям и красноречив, който да докаже, че неговата любов е по-голяма и истинска. Не можело да измисли нещо по-оригинално, затова решило също да изреже от себе си парченце във формата на сърчице, но за да докаже, че обича повече, изрязало по-голямо сърчице в гърдите си.

Така всяко едно от листенцата загубило целостта си и имало дупчица в гърдите си. Но в същото време то притежавало част от същността на другото. Въпреки това, всяко едно от тях започнало да се чувства странно и незавършено, но и двете не смеели да признаят, едно пред друго, как се чувстват и че може би са допуснали грешка. Всяко от тях се опитало да постави подаръкът, който било получило, на мястото на собствената си дупка, но имало разминаване и двете съжалили за това, което са направили.

Преди нещата били много по-добри. Осъзнали грешката, която допуснали, те искали нещата да се върнат обратно, но нищо вече не можело да се направи. Така листенцата разбрали, че любовта няма нужда от доказване, че когато я притежаваш трябва да си много внимателен, защото лесно може да я загубиш. Понякога и най-добрите намерения могат да унищожат любовта. 
Листенцето с по-малка дупка и по-голямо сърце след време решило и пришило сърцето върху празнината си. Кръпката била грозна, то не я почувствало като част от себе си и никога вече не станало цяло и завършено. Все пак така успяло някак да прикрие дупката си.

Другото листенце вземало по-малкото сърчице и го поставяло в дупката на мястото на сърцето си, но то все се провирало и падало. То пак опитвало, но сърчицето пак преминавало през него и така то продължавало своите опити, но никога не успяло да възвърне целостта си.

И отношенията между двете листенца никога не станали както преди. Листенцето с по-малкото сърчице обвинявало другото, че не го обича достатъчно и така любовта си отишла завинаги.

Двете листенца прекарали остатъка от живота си обвиняващи се едно друго, защото любовта не обича да бъде сравнявана и да се съревновава.

И трябва да обичаш, когато си цял и завършен, а не поради това, че искаш да прикриеш някаква празнина в себе си.

Любовта изисква двамата да се раздават докрай без да мислят колко да дадат, защото има ли неравенство, любовта е наранена.

И никога, когато получиш любов, не се опитвай да доказваш, че твоята любов е повече, защото, ако мислиш, че даваш повече любов, отколкото получаваш, в сърцето ти ще се отвори празнина и с нищо не ще можеш да я запълниш."

Токораз Исто

Оценете публикацията:
6
Различните братя
Притча за пеперудата

Related Posts