Блог

Материалите в блога са без претенции за авторство.

ЧУВАЛ КАРТОФИ

Ученик помолил учителя си:

 

- Ти си толкова мъдър. Винаги си в добро насторение, никога не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв.

 

Учителят се съгласил и накарал ученика да донесе картофи и прозрачен чувал.

 

- Ако някой те ядоса или обиди – казал учителят - вземи един картоф. На едната му страна напиши името си, а на другата – името на човека, с когото си влязъл в конфликт. След това сложи картофа в чувала...

 

- Това ли се всичко? – недоумявал ученикът.

 

- Не – отговорил учителят. – Трябва винаги да носиш чувала със себе си. И всеки път, когато се обидиш на някого, да добавяш един картоф.

 

Ученикът се съгласил...

 

Изминало известно време. Към чувала се добавили още няколко картофа и той станал доста тежък. Било ужасно неудбно да го носиш със себе си.

 

Но не е само това – първият картоф започнал да се разваля. Покрил се с хлъзгава слуз, прорасъл, и започнал да мирише лошо.

 

Ученикът отишъл при учителя и се оплакал:

 

- Вече е невъзможно да нося със себе си този чувал. Първо, много тежък стана, и второ, картофите се развалиха. Предложи нещо друго.

 

Но учителят отговорил:

 

- Същото се случва и в душата ти. Когато се ядосаш или обидиш на някого, в душата ти се появява тежък камък. Ти просто не го забелязват отначало. По постененно той расте.

 

Постъпките се превръщат с привички, привичките – в характер, от който се раждат зловонни пороци. И е лесно да забравиш за този товар, въпреки че е твърде тежък, за да го носиш непрекъснато със себе си.

 

Дадох ти възможност да наблюдаваш този процес отстрани. Всеки път, когато решиш да обидиш някого, или, напротив, да се обидиш, помисли – нужен ли ти е и този камък?

Ние сами създаваме своите пороци. Наистина ли искаме да мъкнем на гърба си чувал с развалени картофи?

Оценете публикацията:
4
Далай Лама- живота през новото хилядолетие
Годината на змията

Related Posts